Страница 32 - 39 : Миге

Басистът на HIM се казва Mikko Henrik Julius Paananen, но по-късно си измисля артистичното име Michel Eros. Миге е роден на 19-ти декември 1974 в семейство на артисти. Той има по-голям брат, който се казва Helmut и любимата му песен е "War pigs" на Black Sabbath. : "Имах шибано скучно детство - смее се Миге. - Баща ми свиреше, а и все още свири на обой и на хорн в градския оркестър. Като дете не се интересувах от класическа музика, но все още ходя в Finlandia house, където естествено има много инструменти. Те приличат на играчки и обичам да си играя с тях. Винаги сме имали пиано и други инструменти вкъщи, но не те ми повлияха да стана музикант.Майка ми е независима актриса, също и роднини от нейна страна са или са били в актьорския бизнес. Мисля че трябва да благодаря на майка си, че по-късно започнах да се интересувам от музика. Музиканти, приятели на баща ми, са много по-готини. Баща ми слуша мнго класическа музика вкъщи и майка ми - някакви шибани оперети. Имам брат, който наричам Helmut има Helmut мустаци. Е, брат ми се занимаваше с брейк през 80-те и по-късно с хип-хоп и аз започнах да го слушам по неволя. Налагаше се да слушам много класическа музика като дете и затова я намразих. Брейк-денс звучеше много по-добре в ушите ми. "Изгрях" в Oulunkyla,също като Линде. Живеехме там откакто съм бил на 13. След това родителите ми се разведоха и аз загубих връзка с баща си. Майка ми се премести в Tuusula и естествено аз трябваша да тръгна с нея. Не беше зле. Имахме си място за репетиции и точно това е мястото, от където започна HIM. В училище много приличах на обикновено момче от училище. Станах по-див като станах тинейджър. Има едно място в Vantaanjoki, което се наричаше "Pikkukoski" и хората ходеха там, както и аз. Хората пиеха бира и понякога се сбиваха, но не беше зле. Не се замесвах с лошите момчета, незнам защо, просто не ги харесвах. Линде повече излизаше с такъв тип хора. След това отидох да уча в Sibelius upper secondary school. Баща ми имаше същото намерение да стана музикант, както водопроводчика иска синът му да продължи бизнеса. Това може да е истина, защото имахме доста голям късмет с HIM за да стигнем толкова далеч. Баща ми никога не е давал лоши съвети и от друга страна може да направи неща, които звучът добре макар, че не винаги се справяше толкова добре. Това е по-добре, отколкото изобщо да не се опитва. Майка ми ми каза, че съм се побъркал, след като и казах, че след училище ще се занимавам с музика. Е, разбирам я, защото музиката, която свирехме тогава изобщо не звучеше като The Bealtles. Репетирахме в мазето и майка ми слушаше на горния етаж и каза, че това, което правим е добро. Всичко си дойде на мястото след като започнах да свиря. Никога нямаше да ми провърви ако бях започнал да свиря класическа музика, или нещо, което трябва да репетираш по 15 часа на ден. След училище реших да се изнеса от вкъщи. Не ми харесваше идеята да живея още с майка си и отидох да живея при баща ми. Това не стана и се преместих у приятели в Kallio, близо до Karhupuisto. Времето, което прекарах там беше забавно. Пиехме много и пушехме трева. Когато се преместих в този апартамент бях станал истински Kallio изрод. Казах си, че никога няма да се преместя от тук. Когато поживях малко тук разбрах, че наистина можеш да заседнеш на това място. Тази меланхолия наистина може да те разяде. Останах там за година и се чувствах сякаш вече съм заседнал, както се случва ако останеш много дълго на едно място и наистина няма какво да правиш там. Kallio определено не беше мястото, където може да се раздивееш. Времето, в което излизах в Kallio не беше много хубаво дори и за някои приятели, които свиреха в банди. Но сега, по чудо, повечето хора от Oulunkyla не са толкова касапски настроени. Някак си е забавно, защото Oulunkyla би трябвало да е идеалното предградие, но никой от приятелите ми не е станал инженер или нещо такова. Училището "Ogeli" беше странно и старомодно с някакво емфие на покрива. Също имаше музикални паралелки, които нямаше в повечето училища в Хелзинки нямаше по това време. Може би това място по-късно изкарваше луди и странни хора. Когато за малко време нямах приятелчета, с които да свиря - нямах нищо. Един ден осъзнах, че това просто няма да стигне до никъде и се преместих сам в Vallila. Винаги съм харесвал това място и сигурно бих прекарал последните си дни там. Живях там известно време, но не работех никъдe. От чиновническия офис искаха да отида да работя в Esso и предпочетох да се преместя при майка ми, която все още живееше в Хелзинки. Наех се да изуча университет(нямам спомен от партито по завършването). Мразех тази сцена още тогава : стоиш там с бяла шапка и се усмихваш. Това време в Kallio ми напомни, че алкохола не е много добро нещо. Писна ми да пия, пък и незнайно защо алкохола вече не ме хващаше така добре и взех да полудявам. Такъв човек бих ударил. Наистина съм затруднен със себе си, когато съм пиян. Баща ми ставаше същият, но спря да пие. Когато бях по-млад пиех за да съм способен да си покажа топките. Просто обичам да си показвам топките - дава ми приятно чувство. По-късно започнах да го правя и трезвен, което не се оказва много полезно за съзнанието ми. Научих го от приятел, с който живеехме в Kallio. Той просто си седеше отвън с господарска поза и със смъкнати панталони, поръчвайки си някаква храна или говорейки си с хората. Не можех да спра да се смея и нещо в мен се промени. Осъзнах, че това е наистина страхотно. Някои хора полудяват като им покажеш топките си и не мога да ги разбера. По-късно цялата банда се включваше в това и пикаехме навсякъде. Неочаквано, след като си го правел много дълго - чувството се губи и вече не се чувстваш толкова добре. Това те кара да го пробваш по много различни начини. Това е като някакъв наркотик. Винаги искаш да е по-ефективно. Това хоби почти се изчерпа вече. Правя го понякога, но вече не е толкова забавно. Ох, май много се заговорих за това ;) Нека да се върнем към Ученето след дипломирането. Започнах да свиря с Виле в първата ни банда HIM и спряхме, когато влезнах в казарма.