  |
|
 |
Страница 40-45: Тенис-ракета, тениска Lancoste, вериги и KISS От късичка подстрижка [един вид момичешки стил…не толкова дълга и не толкова къса коса] с очилата физиономия [носеше очила] към класически млад престъпник Китаристът на HIM, Mikko Viljami Lindstrom, е роден на 12 август 1976. Зодия лъв и има по-малък брат. Обичайният му прякор е Linde, но е също известен като Daniel Lioneye, страшно опасна супер-звезда. "Когато се родих, живеехме в Klaukkala в малка къща в гората. Бях първото дете в семейството, брат ми се роди 4 години по-късно. Баща ми е инженер, а майка ми работеше във Finnair по това време. Имах хубаво, щастливо детство във всяко отношение, пък и аз бях хубавко дете до 1 определен момент. В основното училище (от 1 до 6 клас) имах малко бунтарски дух, но се носех с късичка подстрижка и очила, а бях облечен спретнатичко и хубаво. Баща ми беше голям фен на Елвис. Трябваше да слушам Елвис в колата, вкъщи...навсякъде. Баща ми също харесваше The Rolling Stones, но The Beatles не значеха нищо за него. От финска страна харесваше Badding, но най-вече си спомням за увлечението по Елвис. Песните на Elvis още свирят в главата ми. Родителите ми са най-немузикалните хора на света, при все това получих моята акустична китара Landola като коледен подарък, когато бях на 10. Преди това изпълнявах песен на KISS на тенис-ракетата си, заедно с братовчеда ми. Вкъщи бе заснет домашен видео-клип: носех червена тениска Lancoste и много вериги. Слава Богу, никой от тези видео-записи не са запазени. Първата песен, която изсвирих на Landola-та беше Heaven's On Fire на KISS. Свирех я на 1 струна, с палеца. KISS бяха първата ми любима група. Отначало родителите ми не вярваха, че се интересувам истински от музика. Доста трябваше да се боря с тях, докато получа първата си китара. Но когато тръгнах на уроци по китара, решиха да подкрепят това хоби. Никога не са имали нещо против свиренето, в никакъв случай. Във втори клас в основното училище се запознах със сегашните ми приятели. Мръсните ми дрешки и навици датират от тогава. Историйка за класически млад престъпник – просто попадаш на лоша компания. Първият път, когато се напих, бях на 12 или 13. Изпих 3 бутилки бира и се прибрах на колелото. Никой не разбра, защото беше вече доста късно. Това беше просто вид „уикенди, посветени изцяло на пиенето”. Пропуших още на 7. Въпреки че не пушех истински първата година, докато Nastonen не ме научи как да пуша. Бях на 8 тогава. Не съм пушил от близо 2 години. Отказването беше всъщност доста лесно. Никога не съм бил роб на никотина. Пуших на шега. Понякога съм издържал цяла седмица без да запаля и след това в една нощ можех да изпуша 3 пакета. Мина известно време и пиенето взе да придобива тежки аспекти. В Oulunkyla има рехабилитационен център за военните ветерани. Счупихме един прозорец там – пълна простотия след няколко бутилки уиски, а след това и отидохме да плуваме в басейна им. Когато полицейските коли наближиха, се разбягахме голи към някакви храсти, да се скрием. Изчакахме малко, докато полицейските коли се разкарат, и отидохме право в двора на същия център да блъскаме кофите за боклук. Полицаите веднага пристигнаха и ни откараха в затвора. Събудих се на сутринта и нищо не си спомнях. Тропах на вратата на килията: "Изтрезнях, пуснете ме". Те открехнаха вратата и отвърнаха: "Никъде няма да ходиш, обвинен си в кражба, обир и всичко ужасно". Разбрах, че полицаи са претърсвали дома ми и са се опитали да ни изкарат винавни за кражбата на някакви компютри, за които дори не подозирахме. Оо, имал съм и шофиране в нетрезво състояние. Бях на 15 и за пореден път бяхме пили в храстите на Oulunkyla. Тогава се появи един приятел с мопеда си и аз поисках да го покарам малко. Дори не съзнавах, че съм пиян и че е незаконно да карам. Щях доста да покарам, но 10 секунди по-късно полицейска кола бе по петите ми. Имах план да изпързалям колата и карах по някакво парк-шосе с пълна скорост. Полицейската кола ме следваше. По едно време спрях и попитах „а сега какво?”. Отговориха: „Най-напред нямаш каска, я духни в машинката”. Доста алкохол имах в кръвта, а те набутаха ме в полицейската кола и ме заведоха до полицейското управление за кръвен тест. Резултатът, за щастие, беше малко под „недопустимата за шофиране граница”, но, разбира се, пак трябваше да се явявам в съда и да платя глоба. Тия спомени са от сорта на Alibi (Alibi e финландско списание, в което пише само за престъпнице и бла-бла-бла). Скапаните смешни спомени от детството, да бе. Помислете си само, дори не съм съзнавал, че не е позволено да се кара мотопед, когато си подпийнал! А си мислех, че е в реда на нещата. Родителите ми се сдухаха поради тия истории, но днес май се смеят на тях. И тъй, след това отидох в гимназия. Кандидатствах за гимназията Sibelius, но не успях, така че посещавах вечерното Kapyla. Беше училище, където присъствието не е задължително, тъй че почти не се вясвах. Отивах там само за изпитите и завърших гимназия за 2,5 години. Ville ходеше в същото училище, но се отказа. Тогава Ville създаде банда, наречена HIM, и аз започнах като китарист в нея. .
|