Интервю с Виле (24.7.06, Хелзинки) HF.net

Вилле Вало: интервю 24.7.06, Хелзинки
HF.net: И така, какво е чувството да си във ваканция?
Вилле: Не съм имал досега време за ваканции. Току що приключихме фестивал, а предният уикенд бяхме в Румъния, след което летях до Англия, където прекарах три дни и се срещнах с някои мои приятели и с пресата. Върнах се във Финландия петък през нощта и.. кой ден сме? Понеделник, а в сряда заминавам за Хамбург на почивка вече. Имаше всякакви неразбории, та нямах време да се спра да почина. Преди известно време се и преместих, така че трябва да се грижа за неща като да купя тоалетна хартия, чаршафи и други основни неща. А когато си престанал да правиш тия неща за известен период от време, е доста трудно. (смее се)
HF.net: А искаш вероятно и със семейството да се видиш...
Вилле: Прав си. Всъщност, не съм видял още майка си, въпреки че доста си поговорихме по телефона. А за Хамбург заминавам с по-малкия си брат, за да отпразнуваме неговия рожден ден.
HF.net: Много хора искат да знаят нещо повече за състезанието „Проектирай новия хартаграм”. За какво става въпрос и чия идея е?
Вилле: Наистина не знам от къде се взе идеята. Май няколко души бяха проектирали няколко различни хартаграми и хората трябваше да изберат най-хубавия от тях, за да послужи за нещо. Но си помислих, че са скапани, така че предложих хората да пращат каквото те пожелаят. Още не знам каква е цената.
HF.net: Мисля, че е едно от онези златни преиздавания на 'Dark Light'. Поне така се казва в уеб-сайта ви.
Вилле: Разбира се. Не влизам често в интернет. В Америка е важно средство за общуване, има разни състезания и прочие. Не съм запознат с тях, защото бандата не следи тези неща – непрекъснато сме на турнета. Но идеята беше, ако някой изобрети нещо фантастично, дава и на нас идея, вдъхновява ни. Това е съзидателна работа все пак, а идеите могат да бъдат използвани за корицата на сингъл или все нещо, а човекът изобретил го получава слава.
HF.net: Току-що изнесохте шоу в Румъния, а както разбираме има хора от Warner, които да заснемат живо ДВД. Вярно ли е това?
Вилле: Не. Първоначално смятахме да запишем там ДВД-то, но се отказахме поради мястото, а и техническият стандарт не беше на нивото, което искахме. Нямахме и време. Сибиу е прекрасен средновековен град, но за да снимаме ДВД там трябва да имаме писмено разрешение от всяко домакинство. Беше наистина сложна ситуация. Warner се надяват да запишат ДВД-то до два месеца. Не знам точно къде и кога, но около август ще снимаме някое шоу и ще прибавим след това малко друг материал.
Впрочем, в Америка днес ДВД-тата са продавани в обикновени СД-пакове наред с обикновените музикални СД-та, така че могат да излязат заедно със СД-то. Това означава, че хората могат да вземат наедно записа и ДВД-то – така цената не е никак лоша, около $24.90. Така те купуват Dark Light и DVD-то. Това е един вид хитро решение. Звукозаписните компании изчислиха, че се продават много повече ДВД-та в обикновени СД-пакове от обикновните ДВД-та. Хората не купуват музикални ДВД-та. Както и да е, Warner вероятно искат ДВД-то да е излязло до Коледа, така че продажбите на албума ще нарастнат. В крайна сметка, преследваме златни продажби и ще бъде превъзходно да бъдем първата финска банда с такава титла.
HF.net: Значи ДВД-то ще бъде на пазара до Коледа?
Вилле: Опитват. Няма обещания.
HF.net: А след по-малко от година ще последва и още един албум?
Вилле: Връщам се точно от среща, така че нося последните новини (смее се). Звукозаписната компания иска да запише албум следващото лято, но не вярвам да успеем. Не сме се прибирали във Финландия от две години, сега просто би било чудесно да се поуспокоим и да напишем малко музика на спокойствие. Целим да издадем следващия албум идната година, около две години след Dark Light. Какво са две години между поредни записи? Нищо.
HF.net: ...а междувременно и ДВД...
Вилле: Да, а също и сингъл. Когато имахме за пръв път възможността да изнасяме концерти в страни като Япония, Австралия и Нова Зеландия, разбира се и Америка, а дори не сме били още в Южна Америка, работата се удвои. За трети път ще отидем на турне в Америка, само за този албум. Не сме били в толкова много места още в Америка. А имаме честта да изпълняваме с групи като Papa Roach, Lost Prophets и Kill Hannah – а е наистина невероятно, че сме хедлайнери. А това е и първото ни турне, което цели главно фестивалите.
HF.net: Papa Roach са доста известни в Щатите...
Вилле: Да, а сега излиза и новият им албум. Сигурно си мислят, че двете банди имат съвсем различна аудитория, а така я събираме, така че няма да се връщаме назад и да правим същите неща. По същата причина няма да правим обичайните турнета из клубовете, тъй като вече сме правили две такива. Няма смесъл да свирим на все едни и същи места, хората го смятат за отегчително („О, пак ли са тук?”). Трябват нови идеи и гледни точки.
HF.net: Спомена Южна Америка. Хората биха искали да знаят кои страни смятате да посетите.
Вилле: Говореше се за Боливия, Колумбия, Аржентина и Мексико. Но не мисля, че имаме време за тези страни, за съжаление.
Наистина съжалявам, но също трябва да се има предвид, че не сме ходили на турне във Финландия, Швеция, Норвегия, Франция и още много страни, поради липсата на време. В крайна сметка, работим непрекъснато. Когато правехме този албум, бях месеци наред далеч от дома. Всички видеота, прес-интервюта, промо турнета – всичко това, плюс самото записване на албума, миксирането и издаването му. Трябва си и малко враме вкъщи, иначе главата ще експлодира...
HF.net: Трябва да говориш на фински от време на време?
Вилле: Да. А и да виждам майка ми и баща ми, да върша нормални неща, а не да живея само по хотелите. Надявам се също да имаме възможността идната пролет да направим кратко скандинавско турне. Надявам се. Би било хубаво да направим няколко живи изпълнения преди да почнем да правим албума, да си върнем формата на мускулите.
HF.net: Много от по-младите ви почитатели особено искат да знаят за бъдещите ви концерти във Финландия. Ще бъдете в Тавастия и по фестивали, но ще има ли още? Много деца се оплакват, че не могат да отидат на Провинсирок, а и да се доберат, не се вижда много. А в Тавастия има определени възрастови граници.
Вилле: Лично аз не харесвам особено Ностури (място в Хелзинки). Тавастия е по-...класическо място. Но по време на последното ни турне във Финландия сме правели концерти без ограничения във възрастта на публиката. Това беше, само защото... мисля в Куопио децата направиха петиция и ни избраха да изпълняваме на живо без да има възрастови ограничения. Но този тип изпълнения са трудни – трудно се намират места, тъй като е по-изгодно за такива терени да си изкарват парите, продавайки алкохол. Забелязахме също, че дори концертите ни да нямат възрастови ограничения, не идват много деца. Трудно е за тях да пътуват, освен ако не живеят в по-голям град. Ходят на училище и имат други отговорности по средата на седмицата. А и трябва да свирим в ранните часове. Това си е сабя с две остриета. От друга страна, не всички от по-възрастните фенове искат да ходат на същите шоута като децата. Не им харесва да са сред малки момичета и момчета. Предпочитат да отидат в някой клуб и да се насладят на шоуто с малко бира. Мислели сме по въпроса.
HF.net: Планирате ли все пак други изпълнения във Финландия освен Тавастията?
Вилле: Както казах, ще се опитаме да организираме нещо идната пролет. Но Финландия е трудна страна, тъй като можеш да правиш турнета само в определени дни от седмицата, между сряда и събота. Не е като другаде, където със същия успех изнасяш концерти и в останалите дни на седмицата. Така във Филнадия можеш да направиш едва 8 шоута за две седмици. Ако искаме да обиколим цялата страна, ще ни трябва месец. И непрекъснато бихме се връщали у дома за по няколко дни. Не, че имаме месец на разположение. Обикновено правим пет последователни концерта и имаме след това ден за почивка. Но се опитваме, опитваме. Вече споменах, приоритет за мен сега е да напривим наистина хубав следващ албум.
HF.net: Първият ви изряден фински фен-сайт беше стартиран преди броени дни. Защо, според теб, толкова закъсня това събитие при нас, докато в Германия и Испания от години функционират?
Вилле: Защото интернет е нещо много интернационално. В Германия и другаде, хората пишат предимно на английски. В Испания, Гърция и Русия, например, не много хора говорят английски. Но е удоволствие и чест, че най-накрая се намериха хора, които полагат големи усилия да създадат сайт на фински.
HF.net: Да, защото много млади фенове, в частност, не знаят английски, за да могат свободно да дискутират и разбират всичко.
Коя песен би искал да си композирал самият ти?
Виллe: Вероятно 'Can't Help Falling In Love' на Елвис, както и 'Sininen Uni', 'Pieni ja Hento Ote', и 'Valo Yоssа'. Много са. Те са вдъхновение, когато правиш собствена музика, но не искам все пак да се намъквам в чужди ботуши. Чудесно е да има хора, които правят прекрасна музика и те вдъхновяват.
HF.net: Кое те вдъхнови да напишеш 'Venus (In Our Blood)', и какво всъщност разказва тази песен?
Виллe: В някои стари митове, седем кули и океанската вода са Адът – това е припевът на песента. В този смисъл, това е песен за младия човек, който не бива да бъде учен и посвещаван в религията, а вместо това трябва да осмисли нещата по своя си начин. Не става въпрос задължително за религията – може да се разбира и по отношение на световната политика. А, разбира се, има тайни в тази песен, които няма да разкрия.
HF.net: Песни като 'Your Sweet 666' и 'Right Here In My Arms' са често срещани в сет-листата ви. Феновете ви искат да знаят дали ще изпълнявате повече песни от предишните си албуми, особено от първия.
Виллe: Причината да не свирим повече стари парчета е, че използвахме други китарни ладове в първия запис. Обикновено тонът започва с E и свършва с E, но ние използвахме H (B за международните ни читатели – редакторска бележка), което е по-ниско и така можехме да създадем много тежък китарен звук. Когато китарите са така настроени, обикновеното arpeggio – когато се избират чистите звуци – не звучи така добре. Решихме да използваме стара техника, която Ричи Блекмор, например, е използвал. В нея петицата се свири горна и долна едновременно, което е ефектно. Повечето от песните, като 'Our Diabolical Rapture' и 'The Beginning Of The End' започват от H, така че има разлика в петиците – или в четворките, зависи откъде броите.
Освен това хората не са толкова заинтерсувани. GLS не беше толкова важен за хората и доста не познават песните. За мнозина RR е първият наш запис, който са чули. А и 'Wicked Game' и 'Your Sweet 666' са включени в UK-версията на RR. Просто не можем да изпълним всичко. DSBH е другият албум, от който не изпълняваме много песни, защото ни носи лоши спомени. Беше отвратителна бъркотия – твърде многобройни продуценти и хора, занимаващи се с миксирането, проточили се програми, твърде много караници през цялото време, всичко се прецака.
HF.net: Има ли песни, които вече не харесвате?
Виллe: Не.
HF.net: Наистина? Все още ви е хубаво да свирите 'Your Sweet 666', дори след десет години?
Виллe: Е, от време на време някои песни ти писват. 'Wicked Game' понякога отегчава. Въпреки, че е прекрасна песен, наистина е трудно да я изпълниш с емоционален заряд. Но всичко се променя като видиш, че публиката я харесва. И разбира се, сме горди с всяка песен, която сме написали.
HF.net: Има ли неща, без които не можете по време на турнето?
Виллe: За мен това са лекарствата ми за астма, но иначе мога да пътувам без особено много багаж. Преди взимах доста неща със себе си, но днес, когато има iPod-ове и други такива удобства, не е нужно да замъкнеш всичките си албуми. Преди пренасях цяло лаптоп студио, за да мога да записвам песни в хотелската ми стая. Но обикновено нямам време за това, докато сме на турне. Пристигаш в хотела в 5 сутринта, спиш до 2, събуждаш се, гледаш малко телевизия, душ, книга и интервютата почват, после идва време за шоуто, а на следния ден се повтаря същото, отново и отново. Няма време да разопаковаш, камо ли да се настаняваш удобно. Но за Миге и Бъртън шахматната дъска е изключително важна. И на турне най-голямата шега за нас е да повикаме метния грос-майстор – винаги се срещаме. За хората може да е смешно, но Миге и Бъртън наистина обожават да играят, Бъртън даже изучава играта, знае тактики и разни подробности, наистина е страшно добър.
HF.net: Ти самият не се ли интересуваш от шах?
Виллe: Обичам шаха, но не съм толкова добър. Не ми се четат разните тактики и не искам да усвоявам определен маниер на мислене. Искам да играя според интуицията си.
HF.net: Дългите турнета и промоционалните отговорности оказват ли някакво влияние върху музиката ви?
Виллe: Не. По начало се опитваме да правим колкото се може по-малко реклама между концертите. Обикновено минаваме без промоции, тъй като искаме да се концентрираме върху самите предстоящи представяния. Освен това промоциите са кофти тръпка. Ако цял месец говориш само за себе си, дори по-силен хаарктер би полудял.
HF.net: Има ли разлика между феновете в различните страни?
Виллe: Да, начинът, по който се наслаждават на музиката. Гърците припяват дяволски силно, американците се тълпят и блъскат за автографи, не като европейците. Но всичко зависи повече от вечерта. Ако концертът е петък вечер, атмосферата е винаги по-добра, отколкото в понеделник. Но не мисля, че има по-добри и по-лоши фенове – нямам такива предразсъдъци.
HF.net: Какви хубави спомени имаш от фенове?
Виллe: В Америка срещнах едно сладко три-годишно момиченце, което ни подари кукли. Родителите му бяха татуирани, а момиченцето изглеждаше толкова дребничко, с боядисана в лилаво коса, която се спускаше до коленете й. Но буквално, доста от феновете ни са се превърнали в наши приятели. От друга страна, когато сме на турне, не излизаме моого. Ако отидем в някоя кръчма след шоу, отиваме някъде, където никой да не ни познава. Искаме да се отпуснем, дза поиграем шах и да побъбрим на скучни иначе теми.
HF.net: А какво ще кажеш за идолизирането? Къде са границите, къде се прекрачват? Например, какво мислиш за фенове, които ви молят за автограф в почивен за вас ден?
Виллe: Точно след като се преместих в новата си къща, някой дойде и отмъкна бравата на входната ми врата. Не знам какво стана с нея, може и просто да се е счупила и някой да я е хвърлил в храстите. Но това се случва в 9 сутринта, а съм излезнал едва в 4 в почивния си ден, първия от две години насам. Бях абсолютно невъзмутим. А след това едно момиче тропа на вратата ми четири часа. Не говореше английски, само гръцки. Казах й, че ще повикам полицията, защото това е моят дом. Но тя не разбра. Такива хора... смущават работата ми и създаването на следващия албум. Домът е крепостта на човека, би трябвало да може спокойно да се разхождаш и без панталони, ако си поискаш, без да има кой да те зяпа през прозорците. Слава Богу, тези отвратителни инциденти не се случват често – радвам се страшно, за което.
HF.net: Но апартаментът ти се намира малко по-високо над морското равнище, нали?
Виллe: Да, но на долния етаж хората са домъкнали камъни и така могат да наблюдават. Наистина такива неща ме вбесяват.
HF.net: Имаш ли време да четеш писмата на феновете си, отговаряш ли понякога на съобщенията и писмата?
Виллe: Преди Сеппо принтираше разни неща от heartagram.com и ние четяхме. Но никога нямахме време да отговаряме. Особено като нямаме интернет връзка в автобуса, а струва Ј20 да ползваш услугата в хотел. Освен това не искаме да прекарваме свободното си време в отговор на мейлите на феновете, тъй като самите писма са често доста лични – дори има и любовни.
HF.net: Това, че сменихте лейбъла си имаше ли определено влияние върху писането на музика? Например, имате ли повече свобода?
Виллe: Винаги сме имали много свобода. Имахме удоволствието и честта да работим с Аско Каллонен, който е страшно точен човек. Имахме свободата да свирим на китара. Понякога някой от звукозаписната компания може да каже „Тази песен е страхотна, а какво ще кажете да направите това и това?” Можем да обмислим дали да извършим промяната. Същото е като да изпълниш песен на приятели, а те кажат, че песента е хубава, но може да звучи по-тежко на определени места. Разбира се, става въпрос и за професионалното ни достойнство и умение, и в процеса не може да се месят много хора. Бих казал, че имаме чудесни взаимоотношения със звукозаписната компания. Единственият проблем е, че тя е в Щатите, а ние сме тук. Понякога е трудно, получавайки телефонни обаждания по работа посред нощ.
HF.net: Но имате също и финландска звукозаписна компания, Helsinki Music Company. Как сработвате всичко това?
Виллe: HMC е компания на Аско Каллонен. Искахме напълно да приключим взаимоотношенията си с финландските компании, за сметка на американската „сделка”, защото шефът на Warner Finland, Пекка Рууска, ни нарече веднъж сатанистка банда. Така че искахме отмъщението си – те да не вземат и пукната стотинка от парите ни.
HF.net: Възможно ли е да издадете нещо извънредно за финския пазар, например ДВД или специално издание сингъл?
Виллe: Мислили сме за това, и това е една от причините да искаме да имаме друга звукозаписна компания във Финландия. Но после пък, ако издадем нещо специално тук, хората от другите страни ще почнат да внасят, така че в края на краищата всички ще загубят, най-вече феновете, тъй като цените ще скочат. Така че, от тази гледна точка, най-добре да има „единен стандарт за качество” навсякъде! (смее се)
HF.net: Следващ, по-скоро общ въпрос: разкажи ни малко повече за следващия албум!
Виллe: Още не сме започнали работа по него.
HF.net: Има слухове, че в него ще се усеща пънк-влияние.
Виллe: Хората не трябва да приемат толкова буквално всичко. Идеята ни е да направим запис, който да звучи по-динамично, защото с последния си излязохме с колкото можехме по-изчистен и прецизен звук, а сега искаме да направим нещо откачено. Тежките песни ще звучат още по-тежки от преди, а бавните – още по-бавни. Искаме динамиката на Лед Цепелин в третия им албум. Истински тежка китарна буря може да се случи след акустична песен. Но, както казах, не сме започнали работа по следващия албум, а доста неща може да се променят преди това. Например, може някой тази година да направи албум, по който всички да откачат.
HF.net: Въпрос относно 'Synnin Viemаа'. Ще има ли втора част?
Виллe: Не мисля, че се е случио достатъчно откакто първата част бе реализирана. Разбира се, може да направим няколко редактирани преиздания, но отново, къде е смисълът?
HF.net: Нова книга ще бъде издадена в Англия през ноември. В течение ли сте?
Виллe: Не. Сеппо би трябвало да знае нещо.
HF.net: Съдейки по корицата, изглежда, че намерението е да привлече тийнейджърите фенове.
Виллe: Да, има доста такива неща. Също както диплянките и самите слухове. Също са нещо позитивно, показват, че бандата се движи в добра посока. Хората не изработват брошури и т.н. за скапани групи.
HF.net: Какво ще кажеш за шоуто в Тавастия в новогодишаната нощ? Ще участвате ли и ще има ли три-дневен фестивал, като миналата година?
Виллe: В момента работим по въпроса, и всичко ще се уточни окончателно в края на август. Имаме някои идеи какво точно да направим, а искам да направим и още един Helldone. А това ще стане само в Тавастия, и ще продължи 3-4 дни. Разбира се, ще изнесем обичайното шоу в Тавастия, не е ли очевидно? Това се превърна в наша традиция, радваме се, че всяка година ни канят. Превърна се в приятно събитие, на което присъстват всичките ни приятели, майките и бащите ни. Сега също е голямо събитие и заради хората, идващи чак от Щатите. Истинско събиране. Именно затова искахме да организираме фестивала – ако идвате от чужбина, защо да не останете за малко и срещнете хора?
HF.net: Когато работите по даден албум, вероятно имате повече песни, отколкото тези, което накрая остават в самия албум. Как избирате кои песни да останат, кой пави избора?
Виллe: Много банди твърдят, че пишат стотици песни, или примерно 40, а избират накрая десет от тях за албума – но аз написвам само хубавите песни, само тях реализирам. Мисля, че е по-добре да се пести енергия за нещо, което всеки от бандата ще хареса. Не просто да се надраскат всякакви хрумвания и после да се аранжира всичко. Рабти се само по хубавите. Ако в албума има десет песни, то сме написали, примерно, не повече от 13 общо. А останалите остават в дигиталните допълнителни пакове. Не ми харесва идеята да правя би-сайдове, сякаш са по-слаби песни – мисля, че е глупаво.
HF.net: Кой от видео-клиповете ви ти е любим? На кой се забавлява най-много като го правехте?
Виллe: По дяволите, всички бяха едно весело изживяване! Най-забавно беше, когато заснемахме видеото на 'Buried Alive'. Беше първият ни видео-клип, заснет в Щатите, а в него участваше Джулиет Люис. Беше страхотно преживяване. От друга страна, 'The Funeral of Hearts' със Стеф (Стефан Линдфорс) беше съвсем различно нещо. Отидохме в Норвегия и направихме някои снимки в Северния Ледовит Океан. Беше изключителна продукция, забавлявахме се. Запознахме се с много хора. Всички бяха мили. Много ми хареса Бил Якиш. Той направи английската версия на 'Gone with the Sin' и новата версия на 'Wicked Game'. Наистина добър човек.
HF.net: Кое е най-хубавото в правенето на клипове?
Виллe: Ако правеха анимирани видео-клипове, където да не сме нужни... Видео-клиповете не струват. Чудесно е да мислиш за тях, да ги планираш, дори докато ги правиш е чудесно. Но сякаш се движиш слепешката – никога не знаеш какво ще стане.
HF.net: Бандата трябва ли да покрива някои разходи?
Виллe: Ами обикновено става така. Не знам дали не издавам някаква тайна, но обикновено бандата плаща за половината от разходите, а звукозаписната компания – за другата половина. Един видео-клип може да струва повече и от записването на цял албум, да се появи дисбаланс в цялата работа. Да направиш видео-клип е по само себе си страшно забавно. Хареса ми да работя с Майърт Ейвис. Той режисира 'Wings of a Butterfly'. За пръв път използвахме CGI. Беше невероятно. Всичко имаше своите „за” и „против”. Заснемането на първата версия на 'Wicked Game' беше най-забавно – заснехме го в парк Арабия (Хелзинки). Оператор ни беше Антто (Меласниеми), използваше една стара видео-камера, с лента от времето, когато е нямало дигитални камери. Просто се разхождах с кучето на мама и татко, и пиех червено вино. Всичко струваше около 200 марки.
HF.net: Откъде черпите идеи за видео-клиповете?
Виллe: Някои от тях са наши, други са на режисьорите. Но винаги има нещо скрито, някакъв символ в тях. Ако някоя песен ни харесва и имаме силна, цветна представа или идея за нея, чудесно е човек като Стеф да я разгледа от съвсем различен ъгъл и да й придаде ново звучене. Мисля, че е прекрасно такъв мил и талантлив човек да създаде цял нов свят за тази песен.
HF.net: Кое предпочитате – музикално видео с история или такова, в което просто се изпълнява?
Виллe: И двете, мисля. Лично аз от нашите видео-клипове харесвам повече тези, в които просто свирим. Ситуацията ни е ...сякаш току-що сме направили дебюта си с различни албуми в различни страни, имам предвид, хубаво е да показваме на хората, че сме група. Не да съм сам с акустичната китара или нещо от сорта. Това е много важно. Трудно е да правим видео-клипове, в които групата просто си изпълнява, но даваме най-доброто от себе си. Видео-клиповете с история трабва да бъдат много добри иначе се гледат само веднъж и толкова. Мисля, че този тип клипове са скучни, откакто Майкъл Джаксън направи 'Thriller', страхотен видео-клип! Дългата версия от филма и въобще всичко. Всички танцуващи зомбита, всичко е невероятно!
HF.net: Трудно ли е да играеш, докато заснемаш видео-клип?
Виллe: Не е актьорска игра, ние изпълняваме, свирим. Ако се иска от нас да ходим от точка А до точка Б, не е особено трудно. (смее се) Винаги е било от голямо значение за нас да не играем роли. А и не искам да докосвам разни госпожици. Мразя американските рок-банди, които се движат с модели навсякъде (във видео-клиповете си) и само киснат с тях. Мисля, че е противно. Не е никак оригинално.
HF.net: Планираш ли да направиш солов албум или такъв с акустични записи?
Виллe: Имам няколко песни, не звучат в нашия стил, но не съм правил още никакви планове. Сега сме се запътили да правим следващия албум на ХИМ. Ако след това има по-дълга пауза, може би ще е хубаво да се направи нещо по-различно. Имам и някои странични проекти, но те са тайна.
Мисля, че ще е чудесно да направим албум като третия на Цепелин. Той доведе нова епоха в начина на мислене, в него има страшно тежки рок-песни, но и акустични. Мисля, че ще е хубаво да съчетаем всичко това – различните като динамика парчета, които сме правили досега, комбинирани в един албум. Така тежките парчета ще са още по-тежки, а нежните – още по-нежни. Спомен от 60-те и 70-те. Не толкова в музикално отношение, колкото като запазената марка излъчване. Като странния избор на песни при Блек Сабат – две страховити и тежки парчета, и изведнъж ги следва акустичен инструментал. 4 минути акустична китара в тежък албум. Аз обикновено бих я сложил в края на записа или другаде. Обичам такъв шизофреничен начин на мислене. Това привнася акустичната част, но в никой случай няма да е само акустичен запис.
HF.net: Ако имаше възможност да работиш с жена от артистичния свят, с коя би искал?
Виллe: Кристина Скаббия от Лакуна Койл. Тя е страшно забавен човек, а и цялата група е велика. Имат сходен с нашия стил, но по-мрачен. Те са малко по-тежки, докато ние внасяме повече рок-елементи. Но би било страхотно. Имам нисък, а тя чудесен висок глас, но със същата меланхолична нотка. Биха се съчетали добре. Би било забавно. Кристина е чудесна, хубави хора са. Лесно се погажда човек с тях, честни са, не се пъчат или нещо от сорта, скромни са. Лесно се общува с тях, като да закърпиш чорапите си. Което е нещо важно. Така че, може би тя.
HF.net: Гледал ли си банди, които да парадират, да се фукат?
Виллe: Да, но не искам да говоря за такива банди. Безсмислено е. За тях това е просто реклама. Дали е хубава или лоша, няма значение. Обикновено по-новите банди смятат, че трябва да бъдат арогантни. Ветерани като Ози и Иги Поп, и други знаят как стават нещата – ако сам си отрежеш пътя за връщане назад, нещата ще се прецакат. Като живота като цяло. Винаги сме се опитвали да бъдем колкото можем честни и порядъчни, а накрая е адски хубаво да срещнеш собствените си идоли, които са много по-страхотни хора.
HF.net: Веднъж каза, че си правел музиката си за Бам Маргера. А ако Бам не хареса новия материал?

Виллe: Е, той не харесва всичките ни неща. Това няма значение. Бам е страхотен приятел, а и това беше шега за пред едно английско списание. Много такива истории се случват, когато хората ги превеждат неправилно и ги отпечатват в Iltasanomat (фински таблоид). Да запишеш албум е като да се разголим, албумът се върти около нас самите. А такива истории са плод на шеги помежду ни, черен хумор. Нищо сериозно. И не бива да го вземате на сериозно. Все едно някой да ме попита за кого пиша музиката ни. Обикновено хората биха казали за всички или за себе си – нещо скучно. Бях казвал вече много пъти „за майка ми”, а и в онзи момент Бам беше с мен, така че...
HF.net: Ако имаше филм за ХИМ, как би се казвал и кой би играл в ролите на членовете на бандата?
Виллe: Никога не съм мислел за това. Разбира се, името би било 'Carpe Diem', ако говорим за биографичен филм. Винсънт Гало би играл мен. Много го харесвам, макар и да не прилича на мен. Джон Малкович може да изиграе Миге и... не знам. Никога няма да направят такъв филм, така или иначе.
HF.net: Е, това са неща, върху които трябва да помислите...
Виллe: О, моля ви се!
HF.net: Много фенове на ХИМ смятат, че трябва да има комикс с вашите образи. Ако някога би се родил на белия свят такъв комикс, какви свръхсили бихте имали? Ще служат ли за борба срещу човешките неправди или биха били наперени трикове?
Виллe: Мисля, че аз бих имал нещо от сорта на силата на Орфей: бих пял и писал неземно красиви песни, такива, че целият свят би плакал на тях. Хадес дори би се влюбил в тях. Силите на Миге биха били свързани вероятно с пръцкане. Каасу би готвил невероятни гозби... Той всъщност може да готви, но тогава би било нещо невероятно. Линде може да проспи целия си живот.
HF.net: А Пуппе би бил всички на шах...
Виллe: Да, Господин Шах! (смее се)
HF.net: Имаше много въпроси относно Eurovision Song Contest, особено от финските фенове. Какво мислиш за Лорди (и тяхната победа) и ще представяте ли Финландия в бъдеще?
Виллe: Никой не ни е канил засега. Мисля, че е чудесно, че Лорди спечелиха, защото състезанието е било предвидено за хора на средната възраст през последните двайсетина години. Стана малко отживяло, като конкурса за красота Мис Финландия – никой не се интересува от него. Когато бяхме малки, всички гледаха тези конкурси. Бяха нещо огромно през 80-те и особено през 70-те. Същото нещо се случи и с Евровизия; толкова е прекрасно, че финската лудост промени характера на конкурса. Определено ще има по-откачени изпълнения (от Лорди) следващата година и на по-младите ще им е по-интересно. Това е и първата победа за фирския рок, накара политиците да се интересуват повече и да подкрепят рок-музиката, вместо класическата музика. Нещо, за което Пекка Химанен и аз си говорехме наскоро. Никой не прави пари от класическата музика. От рок-музиката именно идват парите и възвращаемостта на финанси. Щеше да е хубаво да не се налага да се местиш в чужбина, за да правиш рок-музика.
Има само един проблем в Eurovision Song Contest, и сходните конкурси – стигмата да бъдеш победител може никога да не те напусне. Завинаги ще си запомнен като победителят на Eurovision Song Contest.
HF.net: Но ако си от рок-група, в която се обличате като чудовища, не е задължително да е така. Може да се избегне стигмата тогава.
Виллe: Ще чакаме, ще видим. Следващият път няма да е заради конкурс. Ще зависи от албума и дали има хубави песни в него или не. Привлекли са огромни тълпи и това е чудесно, защото са вложили сърцата си в това, което вършат. Честни са, работят здраво и са наистина приятни хора. Мисля, че е прекрасно.
HF.net: Мислиш ли, че следващият им албум ще се продава, само защото спечелиха ESC?
Виллe: Следващият албум може би... Мисля, че по-скоро би му помогнало да се продаде, един вид реклама е, така или иначе, да спечелиш ESC за 2000 и някоя си година.. Така че, може би. Има си рисковите моменти, но им желая всичко най-добро. Мисля, че са чудесни.
HF.net: [Имахме останали още някои въпроси, но решихме да питаме Вилле за следното] Кажи ни сега: съжаляваш ли за нещо?
Виллe: Да, и, по дяволите, за много неща.
HF.net: Бях на едно от партитата на HMC, където момчетата получиха барабани...
Виллe: Да, чух за това...
HF.net: Бяха невероятни. Не си ли ги виждал?
Виллe: Не, защото не са ми донесли още моя.
HF.net: Ще ги чуем ли в следващия ви албум?
Виллe: Да, ако въобще ги получа... Винаги използваме най-странните инструменти в албумите си. Има толкова неща, които хората не знаят.
Беше една стара шега... Е, разбира се, бяхме поласкани да получаваме златни плочи и още други такива неща, но май в наши дни това е нещо недостатъчно – СД и обложка на албум с „Благодаря ти”. Винаги се опитваме да си кажем думата по тези въпроси, за да получим нещо по-различно. Дадох всичките си златни плочи на мама и татко. Единственото, което запазих за себе си, е една сребърна плоча от Англия. По-скоро е елегантна. Традиционен оцветен в сребристо винил с английския флаг. Много скромен, изчистен, наистина хубав.
HF.net: Просто бе странно, че, когато Аско (Каллонен) изнасяше речта си, каза „Не искахме да ви купувамеAalto Vases, така че трябваше да измислим нещо остоумно.”
Виллe: Не, Aalto Vase... Беше шега, защото момчетата наистина искаха такова нещо. Нещо като шега между нас си.