Интервюта

Ville Valo - Надявам се някой ден да напиша песен, която да полети в Космоса

10х на Радина от Пловдив за това интервю

"His Infernal Majesty" - що за име е това?
- Това име беше замислено като шга. Но то зето с факта, че сме скандинавци, накара много хора да мислят, че сме сатанисти, и привлече към нас не най-подходящата публика. Затова решихме да използваме съкращението HIM=
Като стана за въпрос за Сатаната, слуховете говорят, че сте потомък на Дракула. Истина ли е това?
- Иска ми се да знаех... Баба ми, която е наполовина румънка, наполовина унгарка, твъреше че сме негови потомци. Но нея вече я няма, така че няма как да я разпитам. В момента проучвам въпроса, защото е страхотно да си потомък на вампир. Но не харесвам кръвта. Много повече предпочитам чаша хубаво червено вино.
А, вярно ли е, че сте работили в сексшоп?
- Да, така е. Баща ми притежава сексшоп от години, така че беше нормално да се хвана на работа там. Когато започнах, бях на 15 г. и понякога хората ме гледаха странно. Това беше времето, когато все още не знаех какъв път искам да поема в живота, дали да уча, или да си търся работа. Колкото повече сядах в магазина, толкова повече усещах нуждата да се занимавам с нещо творческо. Винаги съм писал стихове, затове не ми беше трудно да започна да пиша и песни.
Темата за любовта заема важно място във вашата музика. Не е ли трудно да се поддържа връзка с момиче, когато си в група?
- За съжаление в момента не ми остава време за приятелка. А и с флиртове за една нощ не се занимавам много. Момчетата от групата са платоническите ми любовници. Понякога им купувам дрехи - нещо, което обикновено правиш за приятелката си. Но това е хубаво, защото така съм сигурен, че няма да миришат лошо. Защото те не се притесняват да носят едни и същи панталони в продължение на два месеца без да ги перат. Отвратително! Но....това е роендролът. Бих искал да имам муза, на която да посвещавам нещата които правя, но за съжаление не е сега момента. Освен това, колкото по-малко правя секс, толкова повече вдъхновение за хубави песни имам.
Каква е аудиторията на HIM, само момичета ли ви харесват?
- Не, не само. Зависи от държавата. Беше много странно, след като издадохме Razorblade Romance. В някои страни имахме невероятен успех, докато в други не ни приеха въобще. Странно е единия ден пееш пред 150 души, а на дрегия пред десет хиляди.
Песента Join Me In Death отвори за вас вратата към успеха. Кое в нея развълнува толкова хора?
- Невъзможно е дасе определи какво е особеното в дадена песен. Мисля, че става въпрос за много щастливи съвпадения. Това е музиката. Може би пианото в Join Me In Death се е харесало на публиката.
В песента има намеци за самоубийство. За това ли става въпрос?
- Не, ние все още сме живи, все пак. Става въпрос да помолиш някой да те измъкне от най-дълбоката дупка на нещастието, да ти помогне. Става въпрос за доверието.
Не се ли притеснявахте, че няма да бъдете правилно разбрани?
- Хората никога не разбират правилно. Понякога това е добре, особено за увеличаване на популярността. Но нещата не бяха замислени така. Аз просто пиша текстовете, в които изразявам обърканите си мисли на млад човек.
За собствените си преживявания ли разказвате в текстовете?
- Да, песните са моят личен дневник. Мразя измислените теми.
Защо песните ви са толкова мрачни и меланхолични?
- Това е северният стил. Тъжните песни се приемат по-добре във Финландия. Освен това, самият аз много обичам филмите на ужасите. Сигурно те са се отразили на психиката ми. А и пеенето е един вид терапия. Така пестя пари за психиатър.
Защо не пеете на финландски?!
- Езикът е прекалено труден. Не се римува и е тромав.
Популярността ви е много голяма. Можете ли да кажете, че сте постигнали мечтата си?
- В никакъв случай. Целя се колкото може по-нависоко. Надявам се някой ден да напиша песен, която да полети в Космоса. вероятността някой на Венера да чуе нашата песен и да разбере какъв е животът на Земята е добра цел. Но със сигурност, ще трябва да поработим преди това.
Дразни ли ви, или ви ласкае твърдението, че вашето лице продава музиката на HIM?
- Никой не си купува компакт диск само, защото някой си е на корицата му. Трябва да има и нещо друго, нещо което да привлича. Или поне се надявам наистина да е така.

10х на Радина от Пловдив за това интервю