Статии

Списание Metal Edge 24/09/05

Малко банди даряват феновете си с толкова пълно със смисъл изживяване, че да вдъхновят истински предани последователи, но мрачната финландска хард-рок петорка H.I.M. са такава изключителна група. От очарователно вдъхновения образ на фронтмена им, през заразителното мелодично звучене и трагико-романтичните текстове на групата, до специалния им символ - Нeartagram-a (Пентаграм със заоблени две горни ръбчета в сърцевидна форма), те тихичко се промъкваха в сърцето на американеца от времето на големия им пробив в Европа преди 5 години. Отидете в голям град като Ню Йорк, Бостън или Лос Анджелис, и е много вероятно да видите Heartagram-а на нечия риза, кола или дори татуирана на нечия ръка.
Със сцена, подготвена за големия пробив на групата в американския музикален свят и с новия си албум, планиран да излезе интернационално по едно и също време, фронтменът и композитор на H.I.M. Ville Valo трескаво миксира новия албум на бандата - Dark Light - в известните Electric Lady Studios в Ню Йорк, докато същевременно приканва журналистите да го прослушат и оценят. Въпреки това, че е твърде зает около активното жонглиране с пресата и задълженията по миксирането, Valo се справя с всичко с лекота, бъбрейки приятелски по време на всяко интервю, докато продуцентът и отговорник също за миксирането Tim Palmer изкача изневиделица понякога, за да поприказва за успеха на групата.
Ранните прослушвания на Dark Light разкриват, че това е смесица от по-тежкия светоглед на техния дебютен Greatest Lovesongs Vol. 666 и последен албум, Love Metal, заедно с “по-радио-приятните” предимно баладични Razorblade Romance и Deep Shadows And Brilliant Highlights. Песни като “Rip Out The Wings Of A Butterfly”, “Face Of God” и “Killing Loneliness” са напоени с привкуса на готик-звученето и мрачна, романтична мелодрама, спечелила им обичта на милиони фенове по цял свят. Valo казва, че Angelo Badalamenti, мрачният композитор, творил за филмите на култовия режисьор David Lynch, човека отговорен за “Blue Velvet“ и “Mulholland Drive“, оказал голямо влияние върху този албум.
Когато му казват, че песните от Dark Light звучат много а-ла-осемдесетте, фронтменът отговаря: “Странно е как хората казват това. Няколко немски журналисти казаха същото. Не намирам, че е така изобщо.” Има елементи, които със сигурност се връщат назад, към тази блестяща ера, особено страхотните синтезатори и изпълнените с настроение въвеждащи части на песните, които бяха позабравени от модерния рок и метъл от доста време. “Това беше целият замисъл, духът на David Lynch, да се смеси настроението от саундраците на Angelo Badalamenti с това, което правим.”, пояснява Valo. “Цялата идея бе да го създадем и запазим кинематографичен. Нотките от 80-те може да са заради прекалено дългите припеви. Има много бекинг вокали, но за мен това се доближава по-скоро до стила на Crosby, Stills, Nash & Young.”
...
Valo не се обижда от сравненията с банда от 80-те. Той определено е бил повлиян от рока на 70-те и 80-те, и имайки предвид настоящето възкресяване на 80-те, е чудесно да си от обществото (обкръжението) на H.I.M. - които са също китаристът Linde Lily Lazer Lindstrom, басистът Mige Amour, кийбордистът Emerson Burton и барабанистът Gas Lipstick - и знаят как да предложат техния класически стил на младата, съвременна публика, от свързаността и индивидуалността на всеки албум, през специфичния сивол на групана - Нeartagram-a, през заинтригуващите им кавъри (Billy Idol, Chris Isaak, Blue Oyster Cult), до безкрайния им поток от бонус-тракове от синглите им.
H.I.M. са наистина от старата школа относно подхода си към създаване на култ около музиката си, което обяснява защо техният втори албум Razorblade Romance, продаде 200, 000 копия без никакви промоции по излизането му в Америка в края на 2003. Това е силен старт за развиване на потенциално по-голяма база фенове като тази, която H.I.M. добиха в Европа през 2000, когато Razorblade стана двойно платинен в Германия и според данните продаде милион копия из цяла Европа. От тогава техните следващи 2 студийни албума също са оглавявали №1 в рентабилния германски пазар, и са задържали лоялни последователи.
Създаване на база фенове и в същото време запазване на идентичността им е важно за H.I.M. “Мелодии от 80-те, а след това и неща на Type O Negative в началото на 90-те създаде много последователи,” отбелязва Valo. “Аз съм голям техен фен. Именно така бяхме вдъхновени за първия ни албум, добивайки представа как да обвържем сладостта и обречеността. Те ни показваха, че това може да бъде сторено тъй лесно, и ние се опитахме само да добавим малко от призрачността на Скандинавия.”
Считайки колко любезен и приятен е пред медиите, човек би се почудил как запазената марка на певеца - мрачните тесктове - извират от наглед толкова щастлив млад мъж. “Намирам този вид поезия наистина съживителна,” обяснява Valo. “Ако чета Baudelaire, това ме прави сантиментален, и мисля, че това ми дава позитивна сила.” Намира ли той катарзис в писането за тъмната страна на любовта? “Нека просто кажем, че може и да избирам думи и изрази, които звучат малко мрачно, но според мен определено има светлина в края на тунела, така да се изразя. Не считам писането ми да е депресивно или песимистично изобщо.”
Определено има поезия в новия албум със стихове като “Love is our shadow on the wall with the face of God”. Valo обяснява: “Когато обичаш приятел или приятелка толкова, че не си подчинен на естествените природни закони, какво е чувството в този момент, това е целият смисъл. Това не е нещо отрицателно. То е просто чувство, което кара влюбените да се усещат по-силни от Бог.”
Певецът също е изследвал повърхностно това чувство в Razorblade Romance, чрез песни като заглавната, огромния европейски хит-сингъл “Join Me (In Death)”, и каращата те да тръпнеш “Right Here In My Arms”, която чудовищно нападаше натрапчивата любов.
Толкова трагична, ромео-и-жулиетовска сантименталност определено се харесва на жените, въпреки че най-известният почитател на H.I.M. тук (в Америка) е скейтърът Bam Margera, който представи петорката в епизод от Viva La Bam. Простичко казано, много мъже са също пламенни фенове на H.I.M. Мargera, който режисира 2 от миналите клипове на бандата, дори реши също да използва Нeartagram-a за собствената си сцена, слагайки BAM вместо H.I.M. Доста интересен факт е, че в един от последните епизоди от ток-шоуто нa Ellen De Generes млад скейтър носил тениската си с надпис BAM, а Нeartagram-ът - широко изложен пред милиони хора. Не е чудно, че феновете на BAM помагат за покачването на продажбите и репутацията на бандата в Америка.
“Вероятно е така,” смята Valo. “Безсмислено е да се спекулира колко намесата му промени продажбите и всичко, но най-хубавото нещо по отношение на Bam е, че той е приятел. Срещнахме го, когато той хареса бандата и дойде в Европа да ни гледа на живо, и започнахме да движим заедно. Отидох до Филаделфия да му кажа здрасти, той пък летя до Финландия да каже здрасти на нас. Това е естествено, това е хубаво. Нямам нищо против.”
Да се върнем към Нeartagram-а, най-забележителният аспект на H.I.M. - след самият Valo. “Добрите логота трудно се намират днес,” съгласява се певецът. “Просто извадихме голям късмет. Hачертах го преди осем години, мотаейки се насам-натам с молив в ръка. Малко е сатанинско. Това е винаги добре дошло.”
След като го изрича, Valo бързо добавя, “Чувале ли сте, че 666 не е най-известното число? Даваха го по BBC. Намерили тази наистина стара реликва, най-старата Библия до момента, която датира 100 години преди появата на останалите. Числото на Дявола в Откровенията е 616. Така че всички глупости около числото 666 и слуховете дето сме били сатанисти са простотии.”
Човек би се замислил за всички корици на албуми, заглавия на песни, татуировки и плакати, носещи лъжливото число. Въпреки липсата на сатанистични превземки (бандата просто изследва светлата и тъмната страни на любовта), оригиналното ЕР на H.I.M. бе озаглавено 666 Ways To Love, докато първият им албум бе наречен Greatest Lovesongs Vol. 666, и представяше песента “Your Sweet 666”. “Мислех си, че ако някой го издаде отново, трябва да бъде Volume 616,” остроумно забелязва, прибавяйки, “Ще пея ‘Your Sweet Six Sixteen’.” В това има нещо странно от американския готик стил.
Въпреки очевидното присъствие на тъмната страна и съответния дял на тежки китари, без да споменаваме, че името им е съкращение от His Infernal Majesty, H.I.M. са гледани с подозрителност от слушателите на хеви-метъл, блъскащи се с дози твърд метъл, които не оценяват романтичната сантименталност на групата, или пък мислят, че не са достатъчно “тежки”. Но Valo твърди, че в Европа те не са възприемани като тийн-банда, въпреки че имат доста почитателки. В Обединеното Кралство, казва той, групата е представяна само в списания като Kerrang! и Metal Hammer.
”Там ни считат за рок-банда,” отбелязва Valo. “Но после пък, в някои страни като Полша, ако отидем там и свирим във Варшава, има само 3000 крещящи 12-годишни момичета, което е някак си странно. Хората продължават да виждат това, което правим по различен начин на различните места, затова ми е интересно. Въобще не намирам това отрицателно. Знаете ли, смешно и странно е как днес метълът е съден по това колко гръмки са китарите в песента. Не мисля, че това прави песента хеви или пънк, или рок, или секси. Ако се заслушате в “Back In Black” на AC/DC, китарите са наистина тихички в сравнение с барабаните.”
За много “мятащи глави” тежкият звук е нещо свято, но Valo не гледа на нещата по този начин. “Ако послушате Led Zeppelin, китарите въобще не са толкова гръмки,” забелязва той. “Мисля, че е задължително да присъстват тежките китари. Опитваме се да създадем стена от звук с цяла плетеница, опитвайки се да бъдем сантиментални и хеви едновременно. Това е истинската цел. Средните части на песните се получават доста тежички. Исках да поддържам този хеви стил. Всички средни части са посветени на Black Sabbath.”
В края на краищата, H.I.M. са комбинация от отчаяното влияние на петимата ченове и Valo чувства, че няма причина бандата да се променя, заради критиката. “Всеки от бандата харесва различна музика и, ако правим точно това, което би искал нашият барабанист, бихме звучали като Slayer,” уверява той. “Ако го правим по мой вкус, ще се получи нещо акустично, нещо нородно. Това е комбинация от всичко, честване на факта, че сме заедно и сме способни с толкова различни минало и любима музика все още да работим заедно като едно цяло и да се забавляваме в същото време. Мисля, че това е цялата красота на бандата.”
Имаше наскоро слухове, загатващи за фолклорен солов албум на Valo, нещо, което певецът твърди, че не е официално планувано. След огненият Love Metal, фронтменът и текстописец на H.I.M. да се върне стъпка назад и да изследва някои “истински мрачни, меланхолични, акустични неща”, обяснява той. “Мислех, че можем да използваме нещичко от тях за H.I.M., но за този албум не искахме това да се случи, така че разполагам с няколко наистина меланхолични парчета, чакащи точния момент. Ако ги реализирам с H.I.M., би било добре. Ако с това се заловя и справя сам, това също би било добре. За мен няма никакво значение.”
Друг слух около соловия албум на Ville твърдял, че това щял да бъде кънтри запис, което той отрича. “Написах една или две песни, които звучат като нещо средно между “Wish You Were Here” на Pink Floyd, “Heavy Horses” на Jethra Tull и “Rick Rubin’s Years” на Johnny Cash,” обяснява той. “Наистина звучат мрачно, но също много настройващо. С много бекинг вокали и всичко друго. Това много ми допада. Никой не прави същото вече. Не можеш да правиш бекинг вокали с всичкото това ръмжене, въпреки че Carcass някак си се справят с това.”
Страничен, рядко споменаван проект на H.I.M. е Daniel Lioneye, създаден от китариста Lily Lazer преди четири години. Триото в основата се състояло от Lazer (като Daniel Lioneye, певец, фронтмен и автор на песните), Valo на барабаните (наричайки се Bill) и басиста Mige Amour (като Michael Eros). Албумът на Daniel Lioneye King Of Rock ‘N’ Roll бил създаден за един ден и записан и миксиран за още пет. Албумът е достъпен като внос.
”Това е нещо по-рокаджийско, което направихме, защото бяхме на дълго турне и напълно ни бе писнало, а искахме да направим нещо по-различно,” си спомня Valo, който съвсем не е скромен относно резултатите. “По дяволите, това е един чудесен албум. Мисля, че е един от най-хубавите рок-албуми, създавани някога, защото отидохме до крайност с всичко. Звучи наистина странно, чуждо и силно. В него бях на барабаните, а китаристът ни пееше. Записах няколко бекинг вокала. Наистина крещях на една от песните. Беше напълно различно нещо, което ти дава възможност да видиш красотата на H.I.M., защото за момент сме извън групата.”
Valо е затънал за пореден път в задълженията си на член на H.I.M., трескаво миксирайки всички тракове. Обещава песните да имат “доста китари” и да са “по-тежки”, отколкото чутото по-рано от пресата, а те вече имат добра комбинация от мелодични елементи, особено в заглавното парче, което би могло да е потенциален сингъл.
”Горди сме с всички наши песни, така че наистина няма значение [коя ще бъде избрана],” смята той. “Но “Dark Light” може да бъде предоставена на Европа, защото биха я въртели по радиата като по-скоро поп-звучащо парче. Това, което целях с тази песен, бе да докосна духа на Badalamenti. Написахме песен, наречена “When Love And Death Embrace” за първия си албум, а тук присъства сходна потиснатост, върху която се опитваме да поработим. Но гръмките китари отново ще бъдат мелодични, отново ще бъдат приятни.”
Както предходните издавани работи на H.I.M., в Dark Light звук, настроение и особеният дух, уникален за записните сесии, са обвързани в едно, нещо, което Valо и приятелите му от бандата без съмнение съзнават, избирайки крайните тракове. Като много банди днес, Valо предпочита групата му да издава албуми с по 10 песни с разумно времетраене от около 45 минути. Dark Light не е изключение, а има 4 песни от записните сесии, които могат да бъдат използвани като бонус-тракове в бъдеще, включително кавър версия на Poison Heart от the Ramones и презаписана версия на заглавното парче от наскоро издадения им сингъл с най-доброто от групата And Love Said No, песен, която, както казва Valо, Sire се вълнуват, че ще включат в някой друг проект.
Фактът, че Sire Records събра журналисти да надникнат предварително в новия албум преди завършването му, е добър знак. Когато Universal лицензираха три други албума на H.I.M., те разчитаха на рекламата, за да ги продават. Но с цел бандата да пробие - a имайки пред вид звученето и имиджа им, те могат - просто ще отнеме по-силно промоционално усилие. За Valо да издаде албума на пазара на добра цена и всички истории и реклами по списанията би им помогнало с тяхното следващо турне в Щатите, предварително планувано за ранния октомври. Той се надява, че бандата ще свири също и в Канада, Южна Америка и Австралия за първи път.
H.I.M. правят “малки, детски стъпки всеки път”, казва той. Дори въпреки, че много групи изпитват неудовлетвореност при постигането на успех отвъд океана, особено след десетилетие съществуване, Valо вижда предимства в бавното славно изкачване на групата в Америка. “Надявам се албумът да се продава и след 5 години, и да се превърне в култова класика, отколкото да стане поп запис с еднодневна слава,” отбелязва певецът. “Мисля, че ще отнеме време, но това е причината да сме тук, да прекарваме толкова много време по турнета и в работа. Като банда обичаме това, което правим, и смятаме, че това е един вид страхотно представяне пред хора, които не са чували нещата ни от преди, защото това не е далеч от другото, което сме правели досега. Но именно това е, което липсва на съвременните рок банди. Много повече епичност и повече от духа на U2 към тази тежест, която е като напаст и клеймо. Не се срамуваме да кажем, че обичаме Duran Duran, колкото и ши*аните W.A.S.P. Това бе в предишните дни. Какво да се прави?”
Покорили по-голямата част от Европа и обърнали поглед към Обединеното Кралство и Щатите, H.I.M. имат доста препускане по този нов албум и около идващото им световно турне, което със сигурност значи, че те трябва да останат в добра форма. По време на цялото половин-часово интервю Valо пуши продължително. Известно е, че той пуши (и пие) от край време - дори по време на изпълненията. Когато го запитат дали се тревожи или не за навика си, засягащ гласните струни, той отхвърля с пренебрежение тази мисъл. “До сега не е било проблем,” отбелязва той. “Няма страшно. То е като продължение на мен самия от времето, когато свирих на бас китара преди да почна да пея, затова трябва да правя нещо с ръцете си, например да държа бутилка червено вино или цигара в ръката, за да се отпусна преди да изляза на сцената.”
По-важният въпрос е дали пушенето ще повлияе на гласа му след дълъг период от време. ”Това зависи също от това в какъв стил искаш да пееш,” споменава Valо. “Ако искаш да бъдеш Robert Plant, не би успял и в 40 поредни години. Гласът му се е променил. Същото е и с гласа на David Coverdale. Всички истински високо-крещящи рок-енд-рол вокалисти се вкисват рано или късно. Падам си изпълнител на сантиментална музика, тъй че това не би било проблем. Frank Sinatra карашe по същия начин доста време. Това е най-лесният начин да пееш и да влезеш в сърцата на дамите.”
За сега Valо не е имал проблем в проправянето на път към сърцата на почитателки.
”Никога не можеш да избираш какви хора ще харесат музиката ти, така че мисля, че сме късметлии в това отношение - никога не сме получавали супер странни писма, изписани с кръв, или нeщо подобно. Продължаваме да слушаме такива истории от други банди, но при нас се получава точно обратното - хората ни пращат писма да ни благодарят искрено за музиката, защото са били на ръба на самоубийството и музиката наистина им е помогнала. Знаете, става въпрос за катарзиса, пречистването. Когато бях депресиран като дете слушах Black Sabbath. Не е слънчева, караща те да се чувстваш щастлив и късметлия тип музика, но преживявайки отново моите си глупости, чрез тежкото звучене, тя ми помогна да се справя в онези дни. Така че, ако правим поне малка частичка от това, което Sabbath правеха, тогава бих бил истински щастлив.”

10x to Jenny