Интервю с Виле относно заснемането на клипа Killing Loneliness

ЕКСКЛУЗИВНО... Metal Edge присъства на заснемането на видеото на Killing Loneliness на HIM
Финландската петорка HIM наскоро заснеха втория си видеоклип, Killing Loneliness с режисьора Nobie Jones. Въпреки че заснимането бе в тесен кръг, Metal Edge успя да направи тези ексклузивни снимки на вокалиста и автор на песните Ville Valo и на китариста Linde, басиста Mige, барабаниста Gas и кийбордиста Burton – които бяха повече от щастливи да се усмихват пред нашата камера!
HIM
от Рене Дейгъл
Ville Valo... Наистина ли убива самотата?
Беше нетипично студена за сезона есенна нощ, когато Metal Edge седна с вокалиста и автор на песни Ville Valo. От първата изречена дума от този каризматичен фронтмен, той незнайно как промени атмосферата с разказ за музикалното начинание на групата си, Dark Light, за писането си на песни и, разбира се, за историята на една от любимите ми песни за годината, Rip Out The Wings Of A Butterfly.
Metal Edge: Как израстна като артист от последния си проект?
Ville Valo: Знаеш, че като израстваш, се учиш да се съсредоточаваш върху детайлите. Когато създадохме бандата, знаеш, бяхме съсредоточени върху факта, че искаме да сме част от банда и да можем да пишем песни, но сега, когато сме заедно от вече повече от 10 години, знаем основните неща, знаем как работят мускулите, които са били насочени в правилната посока, и още се опитваме да внесем детайли. Знаеш, албумът е нещо като пъзел, колкото повече албуми правиш, толкова по-малки са парченцата и в същото време толкова по-лесно се откриват.
Metal Edge: Кои песни от Dark Light значат най-много за теб и защо?
Ville Valo: Всъщност трябва да кажа Killing Loneliness. Защото е една от онези песни, в която, мисля, има всичко от това, което сме правили в миналото, всичко е събрано наедно, и звучи по нов начин за мен. Някак си е меланхолична и много раздвижена, това именно ми харесва в нея. Това не е непременно много позитивна песен, но не и най-депресивната, която сме правили. Мисля, че „те” [песните] обединяват и двете емоционални състояния много добре, така че това е може би причината да ми харесва!
Metal Edge: Е, каква е тайната да оцелееш на пътя?
Ville Valo: Няма тайна – по дяволите, просто политаш! Това е единствената възможност, защото да бъдеш на турне е много различно. Обикаляш различни места. Програмите са различни. Поддържащите изпълнения са различни. Менталното състояние на всеки индивид и на цялата банда също се променя. Знаеш, ако някой има проблеми вкъщи, това винаги се отразява и на самото турнето. Да благодаря на Господа, тази година бяхме благословени с доста щастливи бракове, така че предполагам, всички са си изкарвали хубаво времето у дома си! Те като че ли донесоха доброто настроение със себе си на турнето. Единствената положителна страна за мен е, че спя колкото се може повече и избягвам всякакви климатици.
Metal Edge: Ааа, за гърлото ти?
Ville Valo: Да. Знаеш, в Скандинавия нямаме много климатици – където и да е! Това е нещо, което пресушава гласните струни и то наистина, наистина бързо, а отгоре на всичко имам астма и съм достатъчно мъдър да пуша. Така че това е най-глупавата комбинация, с която да започнеш, а после и климатик, пресушаващ гласа – доста зле. Това е единственият начин да изгубя гласа си. За сега съм виснал да кажем в Лас Вегас за два или три дни – защото е пълно с развалени климатици. Не можеш да отваряш прозорците в нито една стая. Това стана миналата година. Беше първият път в кариерата ми, когато си изгубих гласа. Иначе си беше в отлична форма, но не можех да изтръгна нищо от гласните си струни.
Metal Edge: Стига за настоящия ти проект, любимата ми песен е Rip Out The Wings Of A Butterfly. Как ти хрумна текстът на тази песен?
Ville Valo: Когато си малко хлапе всички гърмят жаби, стрелят гълъби, и тем подобни, което винаги е било откачено! Винаги съм се чудел как някой може да изтръгне крилете на пеперуда – защото изглежда твърде жестоко! Да, четох книга, не мога да си спомня точно...някаква азиатска легенда – но се отнасяше за някои азиатски религии, според които безсмъртната душа има криле на пеперуда. Идеята ми в песента беше точно за осъзнаването, че трябва да изгориш мостове, да разрушиш някои неща, за да направиш крачка напред духовно и морално – да можеш да изтръгнеш крилете на пеперуда значи, че над всички закони на това да си различен, над всички закони на религията, политиката и всичко показано стои любовта!
Metal Edge: WOW! Толкова задълбочено мислиш за рок-звезда!
Ville Valo: Не. Всъщност не. Това беше моята идиея. Винаги съм обичал литературата: виждаш, взех това от лириката в рок-енд-рол музиката. Проблемат ни обикновено е, че много хора не се възползват от езика. Не казвам, че преоткривам колелото, но все пак се опитвам да продължа жилката на Ник Кейв или друг – просто за да дам гледната си точка, създавайки уникален и индивидуален начин, използвайки звучния ви език.
Metal Edge: Колко трудно беше да превърнеш история в лирична форма? Като Vampire Heart или Under The Rose например, беше ли трудно да въплътиш история в лирична форма?
Ville Valo: Не, всъщност не, защото съм ги преживял всичките.
Metal Edge: Т.е. буквално всичките ти текстове са преживяни от теб?
Ville Valo: Да, да, или от приятелите ми, каквото са преживели или каквото съм виждал приятелите си да правят. Това е моят начин да отразя света, да го пречупя през моите текстове и през музиката, и да изкарам наяве емоциите, които иначе се нуждаят от скъп психоаналитик.
Metal Edge: Когато сътворяваш песен, пишеш ли я в специална форма в ума си?
Ville Valo: Знаеш, когато пиша музика или песен, обикновено първо пиша музиката, а после ми хрумват мелодиите, така че знам ритъма на текстовете. Все едно всичко се напасва само. Обикновено започвам с някой ред, най-често от припева, а той сам се подхранва и расте ли, расте.
Metal Edge: Интересно?
Ville Valo: Ами интересно е в този смисъл, че винаги е различно. Няма определен час, начин или определена светлина, трябва да се затворя в стаята ми, за да пресъздам същото настроение. Харесва ми фактът, че това се случва където и да си в града или в провинцията, или впечатлен от хората, които си срещнал току-що, всичко повлиява на настроението в тази определена песен. Мисля, че всичко това я прави магична за мен, много интересна и не ми омръзва – все още.
Metal Edge: Съществува ли при теб процес на писане на песента и ако е така какво изисква той?
Ville Valo: Не, не. Нося си клетъчния телефон, който също записва. Често записвам неща така. Имам няколко диктофона. Мъкна с мен оборудвано с компютър студио обикновено, докато съм на турне. Записвам на салфетки, това е моя щуротия! То е като да живееш за мига и мисля, че, ако не си спомня това на следващия ден, нещата няма да са наред! Мисля, че мозъкът ми е като хард драйв, така че може да съдържа доста информация, добра работа върши – не се безпокоя за това, имам наистина добра памет!
Metal Edge: Както знаеш, писането на песни може да бъде истинско спускане по стръмни скали; имаш ли някои трикове за оцеляване при таква спускане?
Ville Valo: Е, предполагам, когато стане тежко, трябва да спреш за секунда. Не съм държал китара в ръце за изминалите 2 или 3 седмици и, по дяволите, сърби ме крастата да отскоча до L.A. (вдругиден) да си купя някои стари, използвани китари от 60-те и просто да си подрънкам! То е като четенто или филмите – трябва да се правят почивки! След това усещането е по-хубаво. То е като да преминеш с колело определено разстояние – основата е до болка позната, но се чувстваш подмладен от факта, че това донася свеж привкус.
Metal Edge: Значи, когато пишеш музика, пишеш ли на този тип китара, който спомена, или на пиано или и на двете?
Ville Valo: Правя първите записи на бас китара и съм наистина доста ла*нян кийбордист, но обикновено бръмча на кийборда идеите и тогава дрънкам на китарата, голям фен съм а Нийл Йънг. Харесва ми факта, че идеята за песен работи като песен край лагерния огън, значи трябва да се получи и в бандата. Трябва да се поработи само с някои прости акорди и ще можеш да си я бръмчиш от край до край. Така се получава всичко!
Metal Edge: Ville, заслушваш ли се в текстове на песни? Някои автори на песни слушат думи или неща, които ги вдъхновяват...
Ville Valo: И двете, но преди всичко чета. Не слушам други текстописци. Мисля, че 99,99% от всичко тяхно са глупости, въртящи се в един и същ омагьосан кръг.
Metal Edge: Наистина ли?
Ville Valo: Повечето от тях наистина не използват чудесните предимства на английския. Повечето от тях са посредствени, ако разбираш какво искам да кажа. Просто са скучни и глухи до наивност, както казват в Англия. Опитвам се да чета колкото се може повече и все различни видове литература, и може и да открия там израз, или да гледам филм – също е хубаво.
Metal Edge: Имаш ли любим филм?
Ville Valo: Фаворитът ми за момента е любим корейски филм, Old Boy. Много е добър, трябва да се види определено! Плачеш и се смееш едновременно на края.