2005г. Адът не замръзва с HIM
“Докато чашите се чукнат за поздрав преди настъпването на
Новата и сърцата се огледат едно в друго, настъпва нашия момент – на любовния
метъл”, обяснява Виле Вало, а очите му – с цвят на небе призори – препреброяват
парчетата в последния албум на HIM – Dark Light. Финландските рокаджии,
името на които е абревиатурата Негово Адско Височество, се завръщат мъдро,
убедително и амбициозно: да бъдат признати и в САЩ. “ Рокендролът трябвa
да е мръсен, спонтанен, странен и различен”, продължава фронтменът с оня
вокал на “наквасен моряк”, бродещ като корсар около бардак в сингъла Rip
Out The Wings Of A Butterfly и възловия трак Drunk On Shadows. Животът
на квартета – сценичен и студиен – не се е отдръпнал от бреговете на волния
мъжки рок, който критиката нарече любовен метъл. Новите песни на Виле
Вало и Ко падат на сърце на техните почитатели (сред които и хиляди българи,
показа шоуто на HIM в София преди три години). Те умеят да забавляват
себе си и околните. Солата на отделните инструменти импровизират вътре
в основните теми, като се множат подобно руски матрьошки. А блендата на
Виле, по-никотиновата от три цигарени фабрики, упойва с енергии от най-дълбокото
на душата. Не само на ларинкса. Саунд – отлично дизайнерско постижение,
събиращо в общ втален, но свободно движещ се силует, як поп, готик рок,
мейдъновска метъл стръв и наквасено мързеливи балади. “Почвам да пия от
4 сутринта, но то е заради разликата във времето – Финландия е с 11 часа
преди Щатите”- Виле въвежда в творческата лаборатория, откъдето с бодра
крачка са излезли свежи парчета като Play Dead, Under The Rose, Vampire
Heart и Face Of God. Тази нощ е черпил продузента Тим Палмър (“Ю Ту”,
Дейвид Боуи, Роберт Плант и Ози Осбърн), с когото групата подписа и предишния
си проект Love Metal (2003). |
|