Български (България)English (United Kingdom)

Menu

HIM
Info
Fans
Community
Media
Download
Extras
Flat Earth
 
 
 27 guests online
Canada, Торонто (15.05.2006) -- разказ на Антония Попова
NO TRANSLATION AVAILABLE

Разказ:

Датата беше 15 май , 2006 г. Град – Торонто. ХИМ гостуваха за втори път тук , само 7 месеца след първато им изява в Канада.
Всичко беше добре организирано - билетите бяха пуснати още през март , като предварително се очакваше да бъдат продадени месец преди концерта; залата , в която щеше да се проведе събитието , побираше 6000 души ,а мястото пред нея беше идеално за дълга опашка развълнувани фенове...
Настъпи Денят. Аз бях решила да отида доста рано, понеже вече един път бях изпускала техен концерт. Наредих се на опашката от 5 човека (които бяха прекарали там нощта ) 13 часа преди отварянето на вратите, което щеше да се случи в 7 ч. вечерта.Бяхме аз и сестра ми.
Към 8 часа сутринта започнаха да пристигат повече фенове. Всички бяха много културни , нямаше блъсканици и скандали, всеки кротко си заемаше мястото,нахвърляше набързо одеяло , възглавница или нещо друго , с което да се завие , и сядаше на земята. Наблизо имаше автомат за кола и вода, а както и тоалетна , поради което всички бяхме щастливи и доволни ? Към 11 часа вече се виеше дълга черна опашка. Мисля , че само аз не бях с тениска, чанта, обувки, панталони и всякакви други неща , в/у който може да се рисува , надраскани с хартаграми. Но бях щастлива ? За първи път в живота си виждах толкова много фенове , за първи път в живота си чаках на опашка за концерт на любимата ми група ... Една мечта беше на път да се сбъдне ...
Към 12 часа се появи и “Главната” ? Това е жената , която организира Торонто-Химовския стрййт тййм , която се грижи за канадския ХИМ сайт и форум . Последвана от бурни ръкопляскания , тя мина покрай всички , събра поръчки за кафета , сандвичи и сокове, събра пари и замина на някъде. След половин час се завърна с торби храна и освежаващи напитки , от което аз бях очарована. След известно време извадиха касетофон , сложиха го на централно място и пуснаха музика. Естествено , това бяха ХИМ. А аз бях повече от доволна ,просто не очаквах да бъде толкова спокойна обстановката ...
По едно време се появиха два автобуса , разбрахме , че това бяха тур бусовете. Аз бях много развълнувана , грабнах фотоапарата и вече готова да снимам всичко що излезе , се наредих на стълбите. Чакахме 5 минути ... Някакъв човек , който беше седнал до шофьора постоянно се подхилкваше , но така и нищо не се случи ... и за да ни подразнят още повече , след минута обърнаха автобусите , и отпрашиха към задните входове. Разочаровани , всички се върнахме по местата си и зачакахме. ... Стана 2 часа ,а оставаха още 5 . В 2 и 15 се появи охраната на залата и ни каза , че вече можем да се наредим като истинска опашка. И оттук почва лошата част ... Станахме , обрахме си нещата от земята , и всичко живо реши да се втурне към предните редици. Явно повечето решиха , че се подготвят да ни вкарват в залата , та затова и на никой не му пукаше кога е дошъл . Хора , чакащи от 10 часа , бяха наравно с хора , дошли преди половин час. Всеки се блъскаше и към 2 и 30 всички се бяхме като сардини ? Нямаше място нито на къде да се обърнеш, а камо ли да седнеш някъде. Минаха 2 часа така ... Времето започна да минава все по-бавно и по-бавно.
След 5 часови болки в краката и кръста , оповестиха, че се започват проверките. Проверяваха чантите и джобовете вземаха водите и батериите на фотоапаратите. Аз се почувствах като терорист , повреме на пребъркването , но продължих напред само със загуба на батерии и вода .
~Опашката беше огромна ~.... Провериха и билетите и ни пуснаха в залата. Там пък почнахме да се надбягваме ,за да достигнем първите редове . Достигнах го! ? Мястото ми беше задоволително. Влязоха и останалите хора . След половин час чакане , скучаене и боричкане за най-хувавите места , излязоха подгряващата група – Ейдън. Стил – .. пънкрок , сценично поведение – добро , вокал – доста глупав. Постоянно подканваше тълпата да се блъска напред ... Е ,изтърпях някак си половинчасово хопкане насам-натам. ...След това благодариха на феновете и си заминаха.
Настана тишина , публиката скандираше “Искаме ХИМ” ... Усещането беше прекрасно ... Единствената светлина идваше от четири бая огромни и много краиви свещници. И изведнъж ? ... излязоха. Последваха викове , пак боричкане , признания в любов към групата и ... интрото към Soul on Fire …
Публиката пееше постоянно , Виле се радваше , махаше и козируваше . Мисля , че групата остана очарована ... Даваха всичко от себе си , музиката им беше прекрасна. Изпяха 18 песни :
Soul on Fire
Under the Rose
Right Here In My Arms
Wicked Game
Behind the Crimson Door
Join Me
It Is All Tears
Wings of a Butterfly
Razorblade Kiss
Play Dead
Your Sweet 666
Killing Loneliness
Poison Girl
The Sacrament
*****
Vampire Heart
Buried Alive By Love
Solitary Man
Black Sabbath

Виле постоянно разказваше някакви шеги , хората се смееха , а аз нищо не му разбирах ... Поливаше се с вода и бира и изпуши само 1 цигара. Гас блъскаше по барабаните като обезумял , Линде се разхождаше нагоре-надолу по сцената , като от време на време размяташе растата си ? , Миге пък все едно беше в неговия си свят през по-голямата част от времето. Беше си затворил очите и се люшкаше насам-натам . По едно време се посъвзе и подканваше Линде да свирят заедно . Бъртън пък се беше хванал за кийбордите ( бяха 3!! )и изглеждаже все едно не свири , а се е хванал за тях и се люлее. Но беше прекрасно! Личеше си , че те го правят с удовилствие, че дават всичко от себе си , и че са доволни.
Изсвириха The Sacrament и се престориха , че си заминават. Доста изкуствено го напрявиха , така че публиката веднага започна да ги вика обратно. Чакахме 10 минути. .. .Завърнаха се , изглеждаха доста уморени , но изсвириха още 4 песни. Последната , от който аз чух за първи път , и на която Виле се зарадва най-много. Подканваше публиката , публиката ревеше и повтаряше след него ?
Накрая той захвърли микрофона , вдигна ръце ( \m/ ) и се прибра зад сцената. Останалите довършиха своите партии, поздравиха публиката и си заминаха . Остана само Гас , който завършваше песента по свой начин. Накрая стана , хванал цял наръч палки , всички много му се радваха и ръкопляскаха , той намята палките на всички страни , благодари и си замина.
И така всичко свърши . Светнаха светлините на залата , публиката започна да се изнася към изходите , всички бяха очаровани , някой бяха разплакани от вълнение ,но най-важното е , че всички бяхме щастливи.
Когато излязах от залата , навън валеше тих дъждец. Бях усмихната , макар и да не можех да чуя какво ми говори сестра ми , защотот ушите ми бяха заглъхнали,макар и да умирах от болки в цялото тяло ...
Прибрах се в къщи ... разплаках се ... току-що се бе сбъднала една от най-големите ми мечти. Не знаех защо плача – от вълнение или от радост ... Благодарих на ум на групата , благодарих им за това , което правят за феновете. Защото те си го заслужават! След това си легнах и моментално заспах.

...:::Антония:::...

Снимки: