Български (България)English (United Kingdom)
Сбъдващият мечти (BG Press)
7 юли, неделя, Студентски град. Последната спирка на автобус 94 и 280. Тълпи от облечени в черно хора /предимно момичета/ се носят лениво към Зимния дворец.
Средната им възраст е доста ниска - забелязват се много 14-15 годишни момичета, че и по-малки, които умират от желание да видят идола си. Ville Valo е секс символ, нали така. Странното обаче е, че вътре залата въобще не е пълна, дори напротив - в полупразното помещение има-няма 2700 души. Този път концертът започва навреме със Skre4, които не съумяват да извадят и наполовина звука, който имат на студийните си записи. На фона на Poly обаче, които са след тях, Skre4 изглеждат като богове на модерната музика. Единственото нещо, което свързва двете групи, са барабанистите им - и двамата проявяваха забележително усърдие и упоритост, държейки един елементарен такт през цялото време, очевидно окуражавани от виковете на публиката: "Искаме HIM!" За разнообразие музиката на Poly се допълваше от старомодния клавир тип "Сигнал". Когато трите песни, отредени на Poly свършиха, на сцената се качиха момчетата от Пропаганда, които забиха изключително яко и професионално. Ярко сценично присъствие, добър фронтмен, стегнат и хапещ пантерски метъл - това бяха отличителните им черти. Хората тъкмо живнаха малко, и ето че дойде ред на Stain, които заедно с македонците /отново македонската връзка, ха-ха/ Last Expedition на свой ред по три песни, съпътствани пронизителните девичи крясъци "Искаме HIM!"
И точно в 22.05 ч. мечтите на стотиците момиченца станаха реалност. Ville Valo се качи на сцената и без никакви предисловия запя в микрофона. Така изкара три-четири песни, когато се сети, че няма да е зле да каже няколко думи на преданите си фенове, които знаеха текса на всяка негова песен наизуст. Гласът му беше в отвратително състояние - едва към втората половина на шоуто някакви подобия на високи започнаха да се прокрадват тук-там из чувствените му устни, и ако не беше преданата публика, която да му оказва безрезервна подкрепа, концертът може би щеше да претърпи пълно фиаско. Това обаче ни най-малко не смущаваше бесните му фенки - важното за тях бе, че идолът им е само на няколко метра разстояние, а как пеел...? Абе, кого го интересуват такива работи?!? Това се доказа и от хвърлените по Ville сутиени, пликчета, фланелки и прочие атрибути... HIM изпълниха песни от всичките си три албума, започвайки с по-малко известните композиции, преминавайки през Your Sweet Six Six Six /която феновете едва разпознаха - толкова зле пееше Ville/. Pretending, Salt In Our Wounds, In Joy And Sorrow, Please Don't Let It Go, Poison Girl, кавъра на Крис Айзък Wicked Game и прочие. Момчетата от групата му обаче бяха железни. Изключително добри музиканти, те се справиха блестящо и заедно с публиката изнесоха целия концерт на плещите си. Финалът бе ознаменуван от абсолютния хит Join Me In Death, след което HIM бяха извикани на бис и изпълниха Gone With The Sin от Razorblade Romance, както и внимание!/ кавър на "нашата най-любима група Black Sabbath" - така самият Ville обяви песента Hand of Doom - Paranoid, докато си пушеше цигара. Това бе истинският край на шоуто - час и трийсет и пет минути HIM - блестящо свирене, страхотно отдадена публика и безличен и пасивен фронтмен.

* * *
Не съм гледал друг път HIM на живо и не съм сигурен дали поведението на Ville на сцената си е такова по принцип; с обиграни меланхолично-флегматични движения и привидна незаинтереснованост или просто не беше във форма. Звукът беше страхотен, групата - също/ без Ville/, а най-страхотна бе публиката - невероятни фенки, които знаеха всички текстове наизуст и пищяха неистово! И като извод: приятен концерт, по време на който обаче фронтменът на групата не бе на висотата на своите колеги и на публиката.