Български (България)English (United Kingdom)

Menu

HIM
Info
Fans
Community
Media
Download
Extras
Flat Earth
 
 
 26 guests online
Интервю от списание Break Out
NO TRANSLATION AVAILABLE

Това трябва да се види: певецът Вилле Вало стои на ръба на сцената, в дясната ръка с цигара и бутилка червено вино, в лявата – с микрофон, и при все това с невъзмутима физиономия. Пред многото колеги, на които бихте се спукали от смях, ако ги виждахте в този вид. На заден план може да видите една добре свиреща група. А пред сцената? Тийнейджъри и пламенно влюбени във вечната музика. Преди няколко седмици ХИМ изнесоха страхотно шоу в сградата Бручсъл. Трябваше да се случат доста гафове, докато стигнат успеха на комерсиалните си колеги на същия лейбъл – Гуано Ейпс. Но в случая на ХИМ, заслужен успех.
„Още не мога да съзная огромния успех на ХИМ в родината“, ми споделя Вилле в буса няколко часа преди да излязат на сцената.
„Повече ми плаши фактът, че този успех ни застигна не само във Финландия, но и в чужбина. В тази връзка, хубаво е да се знае, че първият ни албум Greatest Lovesongs Vol. 666 не бе издаден в толкова комерсиални количества. Поне хората не говорят лошо за нас. Успехът не ни връхлетя за една нощ или нещо от сорта. Така че можехме да се концентрираме на новите песни, а те говорят за сегашния момент.“
Първият албум трябва да е старичък за теб. Във Финландия е издаден още през 1997. Но това не значи по никакъв начин, че песните са ни омръзнали. Когато това се случи, Томи Ломми не би могъл да изсвири вече Paranoid толкова добре.
Говори се, че заглавието на следващия албум е вече измислено.
Спряхме се на „A Razorblade Romance“, но все още това може да се промени. Всъщност записът трябва да се издаде през есента, но заради концертите през лятото ще ни отнеме малко повече време и ще го издадем в началото на 2000. Добрите продажби на миналия албум ни дават повече време и можем още да поработим върху новите песни. Няма да разочароваме никой със следващия запис.
Има едно старо правило, което гласи, че една банда има почти безкрайно време за дебют, а само няколко месеца трябва да са достатъчни за следващия запис.
Точно така. Когато имаш само няколко месеца да композираш новите песни, те са по-ориентирани в определена насока. За първия албум все се използват най-добрите парчета от миналото и може да се получи тъй, че една песен да е съвсем нова, а друга да е на 5 години. Не може да се каже, че това е безкрайно много време. Чувстваме някаква радост да сме под известно напрежение, да привършим песните в определен срок. Вече изпитваме новите песните по концерти. Реакцията на публиката говори красноречиво: чрез нея осъзнаваме бързо кои песни имат потенциал и кои не трябва да сложиш дори като би-сайд в албума.
Можеш ли да издадеш нещо за новия материал?
Материалът, който имаме за сега, е много рокаджийски. По-близо е до звученето ни на живо. Greatest... само наподобяваше това звучене. Искаме да променим това.
Не се ли опасявахте да използвате кавър като пръв сингъл в чужбина?
Wicked Game беше една от първите песни в програмата ни. Това беше преди около 4 години. Тогава нямаше толкова кавър-версии като сега. Днес сме залети от такива. Повечето се осланят на чара на оригинала. Няма да има кавъри на следващия албум, няма да пресилваме нещата. Но хубав кавър не е нещо вредно за младите групи: непозната група има по-добър шанс да стане известна чрез добре направен кавър. Но не трябва да се разчита на това, докато собственият матириал е боклук.
Greatest Love Songs Vol. 666 включва Wicked Game и (Don’t Fear) The Reaper на Блу Ойстър Кълт. Но на живо постигате много повече.
Например Enjoy the Silence на Депеш Мод, Rebel Yell на Били Айдъл, нещо от Мадона, Кътинг Крю или Берлин. Преди нямахме много песни, а не искахме да свирим само половин час. Всеки кавър си звучи ХИМски. Може и да запишем EP с нашите любими парчета-кавъри.
Повечето оригинали са от 80те.
Израстнах през 80те и тези години имат носталгично влияние върху мен. През 80те мелодиите бяха нещо важно. Както и за всички нас са.
Wicked Game стана известна с добър клип и чрез филма Wild At Heart, и двата дело на Дейвид Линч. Честничко: кое предпочиташ, филмът или песента?
Настроението на песента! Обичам всичко на Дейвид Линч, но Wild At Heart е най-слабата му творба. Харесвам Twin Peaks и, разбира се, музиката на Анджело Бадаламенти. Wicked Game е безкрайна, песен на вечността. Може да произлезе от всяко десетилетие. Още повече свирехме песента в репетиционната напълно спонтанно, непринудено. Текстът особено ми е на сърце. Бих казал, че се открихме като група чрез Wicked Game.
Какво би казал Крис Айзък за това?
Чувал съм, че не харесва рока. Би ми било интересно да чуя мнението му!
Между Крис Айзък и Блу Ойстър Кълт има голяма стилова пропаст.
Само развинтено въображение би скрило това. За мен това не е от значение, винаги съм имал вкус към хубавите песни. Харесват ми неща на Юритмикс, но също и на Димму Боргир. Може би това е причината музиката на ХИМ да е толкова различна.
Как останалата част от бандата приема силното ти присъствие?
Момчетата се интересуват единствено от музиката. Не ги е грижа за фотосесии или заснемане на клип. Затова са и благодарни, че почти изцяло съм поел обществените ангажименти. Без тях не виждам как би се осъществило виждането „ХИМ”. Нещо повече: момчетата са наистина много добри! Преди всичко Микко, свири страхотно! Особено откак разясних, че не е въпросът да свири колкото се може по-бързо, стана по-добър!
Концертите ви не са посещавани само от тийнейджъри, а и от майките им. Как си обяснявате това?
Ако идват просто заради лустрото, е тъжно. Но мисля, че добрите песни също играят важна роля. Още повече текстовете ми са за любовта, а това е по-разбираемо, по-близко от този лай*нян псевдоним. Любовта играе важна роля в живота ми. Вероятно виждат това в песните ни и така могат сами да се идентифицират с тях.