Български (България)English (United Kingdom)
Интервю с Виле и Миге взето от списание "Нов Ритъм"

В студената прегръдка на Финландия HIM, на 7-ми юли, на Арена музика 2002 в Зимня дворец на спорта в София, се отдават близо 3 хиляди фенове. Няколко часа преди това се опитвам да поровя в личните файлове на двамата от групата - лицето, фронтмена и вокалист Виле Вало и човека зад баса Миге Амоур.

И двамата очароват с артистизма, докато ме замайват с приказки за средновековното усещане за любовта, бароково разбиране на красотата и със семпли изводи от мъдростта на източните народи...И понеже не съм уверена в полезността на често подхващаната тема "love metal" ли е стилат на HIM, готик или скандинавски блус? Прицелвам се с въпроси провокиращи по-абстрактно мислене или просто такива които да извикват прятните им хитри усмивки и, наи-общо казано, позволяващи им да се отпуснат и "полигават".

Кое е наи-хубавото и най-лошото нещо в това да си в група, и по конкретно, в HIM?
Виле - Това, че имаме тази група е в известен смисъл благословие, защото ние винаги сме искали да правим музика и сме нещо като пакет от сходни един към друг лунатици. Приятели сме отдавна, което е най-готиното и наи-лошото нещо, защото това по някакав начин ни прави емоционално отговорни един към друг. Ние сме нещо като семейство, а не можеш да държиш на хората от семейството си далеч от себе си. Когато трябва да сме в чисто профисионално взаимотношение,това малко ни безпокой. Но пък иначе е и прятно, и красиво.
Миге - Аз лично се опитвам да не правя подобни разграниченя. Старая се да намалявам пропастта между наи-доброто и наи-лошото и да виждам нещата в неговата цялост. Защото, когато правиш прекалено големи разлики между тези две неща, много лесно се объркваш. А и не можеш да имаш много ясна представа какво е добро и какво е лошо, така че по-добре да гледаш цялата картина.
Тогава как се случва с онази идея,че при HIM всичко е само бяло или само черно?
Виле - Е, не сме перфекни, хе-хе....
Миге - Така е но не е необходимо да преценяваш колко "ин" и колко "ян" има в нещата.Така или иначе си вътре, така че няма нужда да знаеш кое какво е, ха-ха....
Какво е HIM?
Виле - Всъщност ние сме куп съученици, които имат възможността да правят музика и да и се наслаждават заедно. .Желанието ми беше да правя музика, а не да си купя скъпа кола, или да прокарвам лизинги, или нещо такова. Ние сме просто сродни дъши.
Миге - Оказва се, че да нямаш послание е нещо здравословно, защото когато определени хора или банди започнат да разпространяват някакво послание и то стане популярно, те са склонни да го забравят. А това е най-смущаващото.
Кога се чуствате по-близо до рая, когато свирите или когато правите любов?
Миге - Когато съм в самолет се чуствам в небесата. В чисто физически смисъл.
Виле - А в абстрактен, лично аз, когато обичам - това е много райско усещане. Когато чустваш любовта, си склонен да забравиш за себе си и само да се наслаждаваш. Това е доста трудно, но пък съществуват много такива малки късчета от рая, милиони от тях, всеки ден!
С какво по-скоро би направил компромис - с музиката си или с своята любов?
Виле -Ние правим компромиси през цялото време, защото сме пет индивида и ако няма общ възглед върху нещо, а пет различни, това което правим е да се наслаждаваме на факта, че можем да сме свободни с наши собственни идентичности и мнения .И това е ...това е болезнено ха-ха...
От кои емоции извличате повече креативни сили -от тъгата, от болката или от любовта?
Виле - Всяка една емоция може да бъде градивна.Тук отново става дума за "ин" и "ян" принципа.
Не става въпрос да се чустваш просто щаслив или пък тъжен.
Миге - И ядът не е разрушително чуство, но зависи как се отърваваш от него. Ако си изкарваш ядът, като удариш някого в зъбите, то това е лошо нещо, но ако излезеш в парка и просто се накрещиш, тогава е позитивно за самия теб.
Виле, как се промени мнението ти за музикалния бизнес в сравнение с времето, когато си бил басист в една прогресивна банда, Донутс-Озмо?
Виле - Всъщност не се е променило, а по скоро сме научили повече, защото когато си вътре, виждаш че музикалната индустрия е като ад на земята. За съжаление се налага да имаме някакви отношения с нея, ако искаме нашите албуми да бъдат издавани и повече хора да са в състояние да чуят музиката ни.
В три от трите изданя на HIM на кориците стои твоят образ и в клиповете ти си доминираща фигура. Въобще оставаш с впечетление на егоцентричен тип.
Виле - Оу!? Ох, егоцентричен значи!? Можеш да считаш егоцентризма като знак за самоувереност и в такъв случай той е плюс. А ако не вярвахме в себе си, тогава какво щяхме да правим? Скъсваме си задниците от работа вече 10г. и няма за какво да съжеляваме.
Дори и на сцената на това, някои да не знае, че HIM е група от петима музиканти, които сами композират и имат свои смисъл, а си мисли,че HIM е просто някакъв красавец, които докарва имидж в някакви видеоклипове?
Миге - В краина сметка, това няма никакво значение. Не ми пука как хората гледат на нашата група. Аз по принцип съм такъв тип човек, които изобщо не се интересува кой какво прави.
Виле - Като мислим за тези неща, се влудяваме. Но ако някои се интересува от един - кои си в група, това вероятно дава възможност за разпространяване на послание.
Виле, в твоя дълбок емоционален глас се усеща дори нотки на нещо като стенание, а като прибавим и специфичните изкъсителни тонове... А когато представяш песните на живо, няма начин да не влагаш чуства. Интересно, дали това те кара да се развълнуваш твърде много, докато си на сцената?
Миге - Твърде много ли!?! И как по точно?
Еми, нещо като превъзбуда. Ако се сещаш какво имам предвид....
Виле - Ох! По този начин искаш да кажеш хм!? Ясно... Не, неее. То е различно. Когато цялото ти тяло се изпълни с адреналин, не мислиш за чукане, пикаене, сране, ядене или каквото и да е било друго. Просто си там, на сцената, достигаш до този емоционален момент, в който тотално забравяш за себе си. Нещо като медитация е, отделяш се от пода. И когато всички членове на бандата го постигат, е нещо красиво! Е поне за нас самите... Но иначе ми е трудно да се...развълнувам на сцената, като виждам тия космати , големи типове да стоят до мен - нали разбирааш, това не ме възбужда ха-ха .....
Миге - А когато това почне да става, ще е време да се откажем ха-ха.....
Освен в ролята на фронтмен, с пеенето и с баса Виле се справя с барабаните. Именно той тропа в соловия проект на китариста на HIM Линде, издаден през май 2001г. под псевдонима Daniel Lioneye. Как така се завъртяха нещата.
Миге - На Даниел му трябваше определен тип барабанист за проекта, а Виле беше човекът който можеше да му осигури точно това - Факт е. Начинат на свирене на Виле е рядък за Финландя, а и е трудно да издирваш достатъчно креативен, когото да вкараш в ритум-секця, която изисква определена сръчност.
Ясно. Виле Вало е просто мулти-талант?
Виле - Не, не, чак пук мулти-талант!? Надявам се, че съм талантлив, но...Това е музика, само музика. Ако разбираш, практически би могъл да свириш на всичко, като не е задължително да го правиш особенно технично. Ето например, пеенето се свежда до ритъма. А мнозина певци разбират това. Важното е да можеш да паснеш на останалата част от групата, така че да няма несъответсвие. Една група е добра, когато музикантите в нея се допълват взаимно.
Какво е в състояние да спре дъха ви?
Миге - Колкото повече остарявам, толкова по пасивен ставам. Вече и не търся такива емоции, които спират дъха, не ми се нравят толкова. Разбира се те връхлитат дори без да се опитваш да ги намираш. Сега не мога да се сетя кога за последен път ми се е слъчвало нещо такова.
А спомняш ли си някакъв по-откачен сън, които си имал напоследък?
Миге - Ох, не искам да ти разправям..Ужасяващо е.
За какво си струва да се палче?
Виле - За всичко!
Миге - На практика, не бива да се страхуваш да плачеш. Плачи за всичко, зад което има причина. Нищо чак толкова няма да стане, ако си поплачеш. Щом може да те накара да се почъстваш по добре...
А какъв е вкусът на вашите сълзи?
Миге - Хм доста солен. Все едно вода с сол... хе-хе! Но не съм ги давал за изследване в лабораторята и не знам съдаржанието им....
А за какво си заслужава да умреш?
Миге - Хм, оооо... много неща ми идват на ум, но не бих могъл да споменна никое. Не ме е страх от смърта.
Виле - Аз бих умрял заради малкия си брат, за родителите си, за другарите ми от бандата.
Миге - Малко е глупаво да се разсъждава така над такива неща, защото няма подобна опция:
избери за какво да умреш. Или поне аз не съм чувал.
Извесно е, че след края на настоящето турне влизате в студио през септември, за да запишете новя си албум. Как ще звучи?
Виле - Вече сме написали всички. Звучат добре - нещо като комбинация от всичките ни албуми, сякаш сме ги пъхнали в един. Но този няма да е толкова мек и с толкова хлъзгава продукция, а ще е по-хеви. Ще звучат повече като запис на живо, по-грубо. До сега сме направили три албума и те всички се различават леко един от друг. И ще продължаваме така макар някой да не открие и разбере разликите. Няма смисъл да повтаряш това, което веше си сторил.