Български (България)English (United Kingdom)

Menu

HIM
Info
Fans
Community
Media
Download
Extras
Flat Earth
 
 
 16 guests online
Rock Hard Tourbook
NO TRANSLATION AVAILABLE

Здраво ли си ‘рокясват’ HIM?
Златен запис на сингъла 'Join me', златен и платинен запис на албума 'Razorblade Romance'. №1 в световния принос на финландския рок разтърсва германските чартове. Rock Hard посетиха първото шоу от турнето, чийто билети веднага бяха разпродадени, насред осакатели кукли мечета и летящи дискове с рок музика, опитвайки се да отговорят на Въпроса: здраво ли ‘рокясват’ HIM или са поредните звезди-еднодневки?
Cologne, Live Musica Hall
Добре дошли в стая 13

Приемайки ентусиазираните жестове на публиката, Вилле Вало и компания печелят по време на изпълнение, нещо обичайно, и бандата е поела по пътя си към света на супер-звездите. Live Music Hall е претъпкана и публиката (състояща се от повече тийнейджъри от предния ден в Oberhausen) бурно приветства Вилле, докато той представя останалите от бандата. Първите звуци на откриващата песен, 'Right here in my arms', гръмват. Въпреки, ще турнето във Финландия приключи наскоро, бандата е учудена от еуфоричната реакция на публиката и момчетата не могат да не се усмихнат доволно. Предното им изпълнение в 'Harald Schmidt Show' беше също успешно. (цитат от H. Schmidt: "Хайде, признайте си: 'Join me' означава: имаш ли нещо за пушене...?"). В края на краищата, ХИМ са първата група, имала честта да изпълни две песни в шоуто на прочутия немски дърдорко. След такъв изпълнен със стресови ситуации ден, логично е бандата да завърши вечерта с по някое и друго питие в бара на хотела и след това да си легнат. Само Вилле и Сеппо остават и обсъждат наближаващото издаване на 'Razorblade Romance' в Англия с международния маркетинг-директор на BMG. Полузадрямал, не мога да забравя как видях обърканата физиономия на звяра зад барабаните Гас Липстик: оригиналният създател на въображаемото създание Mr. Apple, и докато говореше предупредително за него (създанието), се потупа многозначително по корема. В стил на класиката на Maiden 'Two minutes to midnight', както господин Липстик казваше, човек би съзрял създанието малко преди зловещия среднощен час и само в специални нощи. Това беше само черешката на сладоледа за хилещия се до мен носач, който деликатно и със злорада физиономия ми подаде ключ за стая 13. Откога финландците са отдадени на вуду-магии? И по дяволите... кой е звярът с плодовото име?
Nordhorn, Vechta-Halle
Тийнейджърите също са човешки същества!

Предварителното изчисление за печалбите от турнето показва големи цифри и е почти удвоено поради преместването на концертите на по-големи арени. Вътрешният кръг на бандата е запълнен от мениджъра им, Сеппо Вестеринен, и Силке, който се грижи за момчетата. Двама души, които от началото на кариерата им, са подкрепяли винаги ХИМ и в същото време са предразполагали музикантите. Докато подръжката им по пътя е още през нощта на мястото на следващия концерт, подготвяйки трескаво сцената, ХИМ просто пътуват през деня до съответния град. Единствените хора, които будуват по време на пътуването, са обикновено Гас и Сеппо, „общуващите наркомани” от родината на Nokia, които прекарват всяка свободна минута пред компютъра. Сеппо дава одобрението си за основни неща като промоционални срещи, издаване на записи в чужбина и новата интернет-страница на ХИМ. В същото време Гас интензивно се наслаждава на мобилния си телефон като малко момче в магазин за играчки и на интернет-достъпа до банковата си сметка... В 3 часа има прес-конференция с местните медии, а два часа по-късно е проверката на звука на арената. Прес-конференцията протича както винаги като кръстосан разпит, все едни и същи въпроси.
Тоталите фаворити са:
“Успехът изненада ли ви неочаквано?” - “Разбира се, никой не може да планира такова нещо.”
“Join Me опити за самоубийство ли пропагаднира?” - “Не, текстът е вдъхновен от „Ромео и Жулиета”, а никой не е тръгнал да се самоубива след като е прочел книгата.”
“Какво мислите за тийнейджърите, чийто брой нараства по концертите ви?” - “Не е проблем за нас – тийнейджърите са също човешки същества!”
Петимата проявяват завидно търпение през време на всичките въпроси, а за журналистите, които са по-прозорливи, винаги пускат някоя и друга шега. На това се казва професионализъм.
Във Vechta-Halle е много по-забавно. Не просто арената е насред нищото, но и хората могат да хвърлят поглед отблизо на арената. Това има като резултат стотици фенове (предимно от нежния пол) на ХИМ – деца, които се разхождат наляво-надясно, крещейки „Вилле, обичаме те” или по-нецензурната версия: „Вилле, изч**ай ни!”. 4/5 от бандата се смее, докато убиецът на женски сърца, който не се разглежда като секс-символ, изчервен ровичка в храната си. Докато откриващата най-успешното турне за сега банда REAMON записва шоуто си. Още с първата си песен, 'Stripped', и първото представяне на певеца Rea ('Ирландец съм и едва-едва говоря немски, но все пак е по-добре, отколкото нищо, нали?'), момчетата от Фрайбург са събрали 4, 000 зрители. Публиката ентусиазирано посреща хитове като '7th son' от първия им сингъл 'Supergirl'. Тази банда има известен потенциал и определено е спечелила фенове по турнета заради симпатичните си членове. Съживени от еуфоричната реакция на публиката, ХИМ поставят страхотно шоу след това. Няколко дискусии със специалестите по озвучението очевидно помагат: песните звучат кристално чисто и петорката са очевидно по-самоуверени. Басистът Миге и китаристът Лили се превръщат в обект на внимание до Вилле. Особено Миге, който носи каубойска шапка и кожени дрехи все едно току-що е излязъл от някой уестърн, е в контраст с останалите от бандата. Ако всички останали условия са добри, ХИМ свирят песните си с допълнителна ярост. Факт, който прави ХИМ една от най-силните мелодични рок-банди. Иначе, понякога и най-лекото отклонение видимо смущава и ядосва петорката. Нищо чудно, всички, с изключение на Гас, са музиканти на по 20-на години... Шоуто завършва с 'Diabolical Rapture', днес нашега титулувана 'Dimmu Burger'. Един след друг музикантите излизат от сцената, а накрая само Миге и Линде кръстосват китари в стил Manowar.

След това се търси стая, в която да се купонясва до следната утрин. Миге и Линде хапват торта, лежейки на леглата си по оригинален, странен, монашески начин, обсъждайки финския летен фестивал (Миге) или нещо друго, запазвайки мълчание (Линде) и пиейки някоя и друга бира. Ситуацията загрубява, когато изниква идеята да сплетат растите на Линде в различни форми. Силке обаче отбелязва, че Линде ще трябва да загуби доста коса поради прибързаните им действия. Това предупреждение и добре обмисленият съвет отказват напълно гипсираните купонджии от намерението им. Само Вилле продължава да мрънка ('Имах расти на 14 – знам как се правят нещата!'). Накрая и той е разубеден... Но на следния ден проектът влиза в действие и Mr Apple, както обещава Гас, прави първото си посещение. Няколко момичета осигуряват финалния смях. Отседнали са в същия хотел и в същото време се спират да повръщат в коридорите. Друго нещо си е истинското болестно състояние...
Magdeburg, Stadthalle
Масовото унищожение на плюшени мечета и Mr Apple
Magdeburg разбива! Бандата бързо разбира това, когато пристигат в Stadthalle следобеда и са посрещнати от разпалени фенове. И тъй като всички обстоятелства са чудесни, ХИМ почиват в огромните си стаи зад сцената преди концерта. Сеппо разказва вицове, а Миге размишлява за кариерата на бандата до този момент: „Едва не се разделихме!” Той, който е имал първите си музикални опити като част от бандата с некомерсиалното име „Трите картофа”, обяснява, "поради все повече нарастващите проблеми с бившите барабанист и кийбордист. Тогава бяхме толкова разстроени, не смятахме, че въобще ще запишем втори албум. Но се учим от всяка ситуация, която ни се поднася: сега обсъждаме всичките си проблеми, никога не бихме искали тези проблеми в групата ни отново. Джуска и Гас наистина ни спасиха задниците и се вписват в групата наистина чудесно."
И факт е, публиката може да отиде и да види със собствените си очи. Всички от ХИМ обсъждат програмата за разпродадените места на арената, но 'The Heartless' е отрязана, тъй като гласът на Вилле е отслабнал и не трябва да се претоварва. Мъдро решение, имайки предвид, умопомрачителния списък на концертите, промоционалните срещи и всички неща, които ги очакват. Твърде ужасяващо е да се мисли за хаоса, задаващ се от отлагането на шоута... Въпреки всичко момчетата са в добро настроение след концерта. Вилле сплита Линде, Миге напълно излекува настинката си и в пристъп на вандализъм, обезглавяват доста плюшени играчки, с които са ги замеряли на сцената. "Виждате ли, рок-банда сме!" победоносно крещи Гас преди да покаже самодоволно шкембето си и буйно притискайки го, успява да направи лице от биреното коремче: "Здравейте, казвам се Mr Apple..." O, Господи, всички ли са полудели?
Няколко часа по-късно в хотела човек наистина би стигнал до този извод, защото Mr Apple е сложил в „устата” си някоя и друга цигара, и друго парти е на път... Както обикновено без групита, без тежки наркотици, без особено голяма издържливост от страна на момчетата. Някои фенове са разбрали за номера на стаята (вероятно членове на персонала, които са искали да вземат някой и друг автограф, са им казали). Звънят и Вилле им казва да дойдат до северното крило."Винаги се опитваме да отделяме време за феновете, да се снимаме с тях и да им даваме автографи, но трябва да поставим все някъде границата." Обяснява фронтменът на една от хищните фенки. Кой би искал да бъде разбуден посред нощ? Виждате ли, никой! Впрочем, бандата е отседнала в южното крило на хотела...
Хамбург, Гросе Фрайхайт
Финците идват

Само фактът, че имат златни продажби, възнаграждавайки се с парти след всеки концерт, е достатъчно, за да се проведе спешно шоу в Хамбург заради очакваната медийна тълпа. За да влошат още повече нещата, цялата звукозаписна финландска компания идват на събитието. Още от сутринта фарсът в Хелзинки ги принуждава да се съживят с някое и друго питие. С няколко дузини водки с лимон, те се приготвят да се изправят пред тълпата. Хотелът е обкръжен и от орди фенове. RTL, SAT 1 и MTV искат интервюта, а самото шоу се състои в клуб, който е твърде малък, тъй като мениджърът не е намерил по-голяма арена, където да преместят концерта. На момчетата им писва. Барикадират се в съблекалните си, говорят с Джон Фрайър, продуцентът на 'Razorblade Romance', и излизат за шоуто. Дори служители от собствената им компания нямат разрешение да се размотават зад сцената. Днешното изпълнение е твърде важно, за да се обсъждат бизнес въпроси. Вилле, Миге и Линде предпочитат да си почиват.
Вместо това тримата организират мини-звукоусилвателна система и настройват китарите, за да предвкусим от третия албум. "Имам няколко записа с различни идеи и рифове вкъщи.", казва Вилле. "но тъй като непрекъснато сме на турнета, се налага да работим по новите неща в малкото си свободно време. Не искаме да почнем работа по следващия запис съвсем неподготвени." Той, Миге и Линде изсвирват няколко песни. В инструментален вариант звучат като че повлияни от по-твърдия класически рок. Причината за това може да е привързаността на бандата към такъв тип банди. В бара и стайните партита финците не изневеряват на банди като Unida, Kyuss и the Spiritual Beggars, особено последните са любимци на Вилле: "Веднъж ги гледах на живо, енергията им е наистина невероятна."
Не по-малко силен е и последващият концерт на ХИМ в претъпкания Гросе Фрайхайт. Добро осветление, добър звук, а самото изпълнение на Вилле, сякаш по-малко насочено към тълпата от предишните шоута. Днешната медийна навалица и веднага последвалото след концерта парти натовари чувствителния фронтмен на ХИМ. Награждаването за златен запис тогава е прието незаинтересовано, и те решават да напуснат претъпканото място, за да отидат заедно в малък бар в Reeperbahn със служителите от финската звукозаписна компания. По-нататъшното развитие на нощта остава в тайна...
Хамбург, на следващия ден
Дет метъл в Reeperbahn

Общо страдание се вписва в програмата на момчетата след тежката нощ. Дори пожарната аларма, задействана в ранния следобед, не стряска никого.
"Това е стар номер", казва спокойно Миге. "Фенове задействат алармата, за да разберат в коя стая сме отседнали.".
Само Джуска е в добро настроение, защото си е купил пълен комплект дрехи от Reeperbahn (в полу-трезво състояние). Барабанистът Гас, който хилейки се поръчва на безупречен немски 'торба с ла*на' в лобитата на няколко хотела, също се съвзема бързо. Крещейки с пълен глас "Отиваме на дет метъл парти" той прескача бара и гордо представя на всички желаещи (и не-желаещи) да узнаят последната си придобивка: истински грозна машинка за подстригване. "Купих я от някакъв тип от Reeperbahn за 60 марки. Работи добре, нямах наранявания на главата засега...” Другите от състава на ХИМ имат своя дял главоболие за деня. Финците се напиват с главоломна скорост с всичко, което им падне под ръка, и обявяват в 1 през нощта, че ще отидат в Херфорд да построят системата. Забавлявайте се...
Херфорд, Кик
Възходове и падения:

Невероятно: системата е построена и дори работи! Но троицата от далечния север страдат от отвратителна унилост и не говрят с никого цял ден. Не по-различно стоят нещата с Вилле, който от два месеца насам си взема за пръв път свободен ден без всякакви интервюта в Хамбург, но и гласът му е отслабнал. Само Аско продължава работа, A&R-мениджърът от финландския клон на BMG, който подписва договор с бандата през 1997. Въоръжен с видео-камера, той се разхожда около Кик и разпитва чакащите фенове. Резултатът от въпросите и последващото обсъждане: сет-листът е сменен. Днес откриваща песен ще е ‘Razorbalde Kiss’. ‘Right here in my arms’, която е изпълнявала тази функция досега, е пета по позиция, а бисът се състои от 'Gone with the sin' и кавърът по Били Айдъл 'Rebell Yell'.
Така промените са ограничени, но достатъчни да стъписат бандата. Публиката също е резервирана, оставяйки впечатление сякаш е под действието на валиум. Доста разтърсващо шоу. По-късно Миге признава, че е направил доста грешки в нотите. Вилле се тресе в остра кашлица, през почивките и дори на сцената е принуден да плюе като лама в кофа. Разбира се след шоуто настроението е доста под нулата и бандата има вид на депресирана. Тази смълчана тълпа няма нищо общо с величавата оглавяваща чартовете банда. Приличат по-скоро на пет хлапета, които анализират твърде самокритично шоуто си и в този момент предпочитат да живеят на луната.
Накрая се убеждават да си вземат едно последно питие. Mr Apple eвентуално спасява деня им. Както и да е, възхитително е как ХИМ търпеливо се справят с текущата суетня около тях. Фактът, че само едно-единствено неуспешно шоу предизвика такава криза на личността у членовете на бандата, говори нещо за здраво приземените момчета. Респект!