Български (България)English (United Kingdom)

Menu

HIM
Info
Fans
Community
Media
Download
Extras
Flat Earth
 
 
 26 guests online
Rockoon - март 2008
NO TRANSLATION AVAILABLE

Сряда вечер е, 20 февруари 2008.Превъзбудена тълпа от почитатели се е събрала пред входовете на Хаус Ауензее в Лайпциг, където предстои концерт на ХИМ.Още следобед имаше около 50 души, дошли по-рано за да си осигурят най-добрите места. И въпреки дъжда и отвън се събират все повече и повече групички, една част от тях нападат щанда за хотдог , други пушат защото в залата има забрана за това. А тези, които вече бяха успели да влязат през портата на почти 100 годишната сграда, се бяха насочили към щанда за сувенири или просто разглеждаха прекрасното място.Концертна зала като тази като че ли е точно изградена за мрачен романтичен LOve METAL , какъвто предлагат момчетата от ХИМ. Високите стени и куполните тавани са в тъмно синьо-сиво, а над сцената има изключително подходящ бял орнамент.
15 минути преди началото на концерта в първите редове "шарената" публика е доста нагъсто и човек трудно би могъл да си намери място там. По възторжените гласове, по нервното жужене и по радостните разговори се разбира какво е напрежението във въздуха. Но барът все още е добре посещаван и повечето продължават да обикалят залата в търсене на места с най-добра гледка към сцената, където в момента има двама души подреждащи за съпорт групата Paradise lost.
10 минути преди началото и последните посетители се набутват с усилие в залата. И въпреки новата забрана за пушене, тук там се забелязва по някой светещ фас, но на кого му пречи-със сигурност не и на Вилле Вало, фронтменът на групата Постепенно музиката се усилва което е знак, че няма да чакаме още дълго. И действително. Някой се настанява на китарата, глъчката от гласове се усилва и радостните възгласи нарастват. На първият ред фенове искат да поздравят финландците от ХИМ с бяло-синьо знаме и го развяват напред-назад. тогава угасва светлината. Точно в 20.00 ч.започва интрото на paradise lost- сами институция на музикалната сцена.С аплодисменти публиката ги подканя най-после да излязат на сцената. И внезапно те се появяват, грабват инструменти и подхващат първата песен the enemy. Вече се забелязва поклащането на публиката и въпреки че аплодисментите са незначителни и плахи, вокалът Nick Holmes благодари щедро и представя групата. При второто парче Fallen children вече повечето вадят фотоапарати. На въпроса как върви, бива отговорено с все по-сърдечни аплодисменти,но въпреки това се забелязва че публиката още не е подгрята.Но още след третата песен настроението нараства и докато Paradise lost свирят No celebration във вече препълнената зала влизат все повече закъснели. При следващите erased u Requiem се чувствам като сардина в консерва, но се усеща и всеобщото въодушевление. Aaron Aeby на ритъм китарата и Steve Edmondson на баса се грижат за доброто настроение сред публиката . Когато Nick Holmes констатира: "вие сте тук заради ХИМ" всички вдигат ръце в знак на потвърждение и по време на One second Paradise lost получават заслужено аплодисменти. Финалната песен започва с думите " Вие сте готини хора" и когато прозвучават тоновете на Say just words се вижда ,че съпорт групата е свършила много добра работа и е подгряла публиката съвсем прилично. Малко преди 21 ч. Ник Холмс благодари още веднъж и първата част от вечерта е минала. Веднага след това започва реконструкцията на сцената, която се декорира с корицата на албума venus doom.На сцената се разпъват 3 килима и в комбинация с 2 лампи създават усещането ,че човек се намира в дневната на 5мата финландци.heartagram/а като символ на групата е поставен върху барабаните. Групата трябва да излезе към 21.15 ч и докато настройват барабаните публиката вече пляска с ръце. Закъснението е съпроводено със свирене, викане, пляскане. Тогава светлината в залата угасва.Публиката подивява. 4 сини неонови светлини се насочват към сцената и вече е ясно: започва се! Интрото създава мистична атмосфера. Една машина издиша плътна димна завеса на сцената (бел. първо си помислих че става въпрос за Вилле ) и всички проточват вратове за да не пропуснат излизането на момчетата от ХИМ.Те се появяват небрежно с патешка походка, с джинси и тениски, последен се появява вокалистът Вилле вало който в допълнение на тоалета си е облечен в стилен фрак и е нахлупил тъмносиня плетена шапка. От джоба на панталона ми виси паспорта за бакстейдж. Без предисловие се започва с PKF и залата веднага подивява. Всички прожектори светят в различни светлини. Започва борба за първата снимка. Мрачно-романтичният глас на Виле Вало води до полудяване дамската част от публиката. В края на песента фронменът благодари на Лайпциг и по директно последващите рифове се разбира ,че втората песен е WOB .Китаристът Линде усърдно се разхожда по сцената , докато Вилле Вало отпива глътка вода и запалва първата си цигара. Момчетата свирят бързо едно след друго невероятни парчета. Следва Buried alive..,която феновете знаят наизуст. Когато бандата спира, огромен хор подема вместо тях рефрена на песента. настроението е невероятно и въпреки че хората са много нагъсто един до друг повечето са вдигнали високо ръце а финските знаменца непрестанно се веят. При следващата песен, която е може би най-известната всеки показва какво му е на сърце. Цялата зала пее като огромен хор. А Вилле разбира се държи така, като феновете очакват и заради което го обичат, не само по отношение на пеенето, а и всяка негова мимика.С редовна самодоволна усмивка, която подлудява особено момичетата от първите редове, той показва своите познания по немски: " vielen Dank" В същото темпо както до сега ХИМ се хвърлят във следващата песен Your sweet 666. Тя се числи към класиките на групата. Следва Kiss of down , песен от новият им албум, публиката отново е изпълнена с енергия и показва, че добре познава и новия албум. И докато фронтменът жестикулира към техниците относно някакви фини настройки, другите членове на групата показват че се справят добре и без вокала си. Че умеят да използват изключително добре инструментите на които свирят остава нескрито за публиката. Това че могат се доказва и със следващата балада Wicked game, кавър на класическото парче на Chris Isaak която разтапя сърцата на публиката. А особен важен в тази песен е романтичният, тъжен и меланхоличен глас на Вилле вало. Като контраст повлиява следващата Killing loneliness. Във финалната строфа инструментите заглъхват и Вилле пее акапелно.След успокояващото звучене на дълбокият му глас светлината се сменя и след първият такт отново зялата зала пляска с ръце. Свирят Right here in my arms, Линде добавя едно китарно соло, съпроводено от пляскащи в ритъм, полудяващи фенове. прожекторите осветяват още по-силно.След едно картко :'Thank you' без пауза следва епосът Sleepwalking...Докато колегите му показват на какво са способни Вилле използва момента да запали още един фас. И въпреки,че почти не вади цигарата от устата си това не се отразява на качеството му на пеене, но пък докарва усмивка на лицето на финландеца. освен това той намира едно списание което го кара още повече да се подхилва и кара и Гас да се усмихне след като му го показва.На публиката не оказва нищо, но пък останалите членове на групата хвърлят по едно око на списанието.След като песента е към края си в залата настъпва мрак и за момент е учудващо спокойно. Естествено това положение е за кратко. Най-после Вилле дава пояснения на публиката относно мистериозното списание. Някой от поддръжката в стремежа си да създаде приятна обстановка е купил за момчетата списание FHM, което е съкратено от 'For Him magazine'. Остава неясно дали тази игра на думи бива разбрана от музикантите. Но те така или иначе се радват на това. Вилле Вало коментира 'I like the pictures but i really don't like the stories' След което подава на другите една бутилка и им казва : taste it!кСлед тази малка пауза се продължава с пълно темпо, една след друга свирят vampire heart и Soul on fire. Вилле обявява следващото заглавие като 'enchanting little riddle' това е rezorblade kiss.Групата разбира от комбиниране на спокойни части с по-хард такива..След като светлините изгасват след края на песента по-наблюдателните зрители имат възможност да видят една много симпатична случка. Вилле се блъска с глава във микрофона след което следва подходящ коментар: ' now the gap between my teeth is getting bigger" ( бел. хаха горкия, ми да иде на зъболекар!)Следващият номер е обявен така"We are bleeding extremly well'.И понеже финландецът тъкмо се е разприказвал в момента, започва да обяснява как е била създадена следващата песен. За It's all tears..' на текстописецът с му били необходими 3 минути, но за да бъде изсвирена добре от групата са били необходими над 3000 излизания на сцена. За това че концерта е към края си, вокалът обявява директо на публиката We are playing one more track, then i am returning to my erotic studies' превъзбуденият писък на една фенка показва,че тя доброволно би се предоставила за обект на неговите изследвания. След това следва FOH, Вилле благодари в стил ала Елвис и излиза от сцената, докато колегите му досвирват последните тактове и след това изчезват и те. Следва отново вълна от дим след което точно в 22.56 ч Гас хвърля към тълпата палките си, а тя започва веднага да скандира "Бис!"След по-малко от 5 минути ХИМ изпълняват желанието на феновете си и започват интрото на Poison girl. при което отново цялата зала пее.Наистина последната песен Вилле обявява така: the last track is a beautiful inspired piano theme. и кийбордистът Бъртън започва the sacrament, публиката изкарва и последната й останала енергия но след края на тази песен и въпреки жестокия аплаус момчетата се разделят с публиката и махайки с ръце слизат от сцената. След като в 23.16 ч светлината в залата светва на всички е ясно,че вечерта е свършила окончателно. Много бързо посетителите щурмуват изходите. щанда за сувенири е препълнен защото естествено всеки иска да си вземе поне по един постер а с това и един спомен от едно великолепно преживяване.