Български (България)English (United Kingdom)

Menu

HIM
Info
Fans
Community
Media
Download
Extras
Flat Earth
 
 
 76 guests online
ПРО РОК - In The Arms Of Love
NO TRANSLATION AVAILABLE

20 Март 2010

pro-rock-mart2010-frpro-rock-mart2010


РУМЕН ПЕТКОВ

Често хвалени от критиката, обичани от мнозина, мразени от немалко.Това са HIM, които отново са готови да отприщят цял поток от мнения с новия си албум, седми поред в дискографията им.Ville Valo пък е все тъй младолик, със стройна физика и все тъй продължава да действа като магнит за немалко девойки по света.


ЗА ТУРНЕТАТА, ФЕНОВЕТЕ И АМЕРИКА, АМЕРИКА, АМЕРИКА …

Нов албум на HIM.Това е събитие, което предизвиква сериозен отзвук, особено в европейската част на планетата.С постоянство, рутина и без сериозни стилови завои, вече десетина години финландците свирят  в големи зали , които на всичко отгоре са и пълни.Фронтменът  Ville Valo тежко въздиша и явно отдавна е приел европейския звезден статут на групата като даденост.Сякаш нищо не може да катурне HIM от правилния път, по който се движат вече 14 години.Изнеженият Ville придобива все още по-заинтересован вид, когато стане въпрос за американската страна на въпроса: „Знаеш ли, ние европейците често се подиграваме на американците – колко глупави и заблудени били, но интересното е, че стане ли нещо  популярно там, и ние  в Европа веднага го приемаме, сякаш да не останем по-назад.Докато за групата, която вече е пробила в Европа, е много по - трудно да се наложи там.Често дори не успява.Американците трудно допускат чужди банди.Не че страдат от излишен патриотизъм, но сякаш техните банди са им достатъчни  и им предоставят достатъчна доза разнообразие.” Какви четки само - човек би си помислил, че фронтменът кандидатства за американско гражданство, слушайки продължението на горните му размисли: „Не винаги свирим  пред много хора в Щатите, но концертите ни винаги са добри, а организацията – перфектна.Просто да ти е кеф да свириш.А и често се запознаваме с групи, които дотогава не сме слушали.Ето, сега ни придружават  We Are The Fallen, Dommin и Drive A. Допреди няколко месеца имената им нищо не ми говореха, камо ли музиката им.Винаги е приятно да срещнеш нови хора и тяхната музика.Току - виж си попаднал на нещо интересно”.Ville Valo има за какво да говори толкова подробно  за Щатите.Все пак HIM са единствената финландска банда, която има албум със златен сертификат там. Това се случи след излизането на Dark Light, който достигна до този, до когото бе адресиран.- масовия американски слушател. Големият парадокс е, че въпреки голямата си популярност на  Стария континент при последните си две турнета миналата година, финландците подгряваха за други – Linkin Park и Metallica. Артистичният фронтмен все още не се е отказал от големия си порок да пуши по няколко кутии на ден и палейки поредната цигара споделя: „Нямаме никакъв проблем с това. Повечето групи смятат, че трябва да подгряват само в началото. Това е суета.Малко са бандите, които бихме оставили да свирят след нас, но Linkin Park и Metallica са от тях.Те са едни от малкото, които все още могат да пълнят стадиони. Това е голяма възможност за нас да популяризираме музиката си пред хора, които досега не са пробвали  HIM. Това е голяма реклама и нямаше как да изпуснем този шанс.” Има логика в деловите сметки на мокрия блян на хиляди тийнейджърки по света.

Скандинавците  са сдържани хора, дори студени, освен когато не се заиграят с по – сериозни количества алкохол. Нещо, което е всеизвестно и което не е рядкост. Ville обаче пренебрегва висококачествената водка и залага на добрия стар Jack Daniel’s. Днес обаче ще пропусне да удари някое и друго питие и  явно нищо не може да го провокира или изкара извън нерви. „За мен фенът си е просто фен. Не деля феновете ни по възраст и пол. Не ме интересува дали повечето от почитателите ни  са жени. Аз много време насам съм щастливо женен. За мен е важно, че хората са си купили нашия албум и че са си отделили от парите за да ни видят на живо. Тогава даваме най-доброто от себе си.” Дали тези думи са искрени? Помним концерта на HIM на родна земя, когато самия Valo имаше доста отегчен вид и сякаш насила трябваше да изпълнява професионалните си задължения…

 

ЗА НОВИЯ АЛБУМ, ВДЪХНОВЕНИЕТО И ЛЮБОВТА, ЛЮБОВТА, ЛЮБОВТА…

HIM не рядко стават обект на подигравки и дебелашки шеги от страна на по – консервативните метъли. Причина за това е, че финландците са прекалено комерсиални, радио ориентирани и пеят за „женски  глупости”. Това хем е вярно, хем не е. „Невинният” първи албум, който всъщност се състоеше от преработки на известни „любовни песни”, съдържаше солидна доза здрави хард рок рифове, примесени с характерното меланхолично усещане на групата. Продължението му Razorblade Romance също се отчете с няколко сравнително тежки попадения. След това дойде голямата слава, която покрай хубавите неща докара и доста негативи.Факт е, че HIM поомекнаха и зазвучаха по-радиофонично, а китарното звучене беше посмекчено. За сметка на това финландците никога не са предприемали резки стилови завои и не могат да се похвалят с някакви експерименти. Въпреки, това относно стила им често има дискусии. Готиците ги анатемосват, не са и съвсем алтернативни, немалка част от метълите ги презират. Какви са всъщност HIM? „Любовен метъл” беше паметна фраза, която Ville Valo изстреля преди време. Къде на шега, къде - не – днес това определение редовно се използва. Често хората определят комбинацията им от стилове с тази фраза, а и самите HIM като че ли нямат нищо против. „Да си призная честно – никога не съм бил фен на тежката музика. Закърмен съм с музиката на 80-те. С уейва и щатския хард рок. Тези стилове се характеризират с много мелодия и запомнящи се припеви. Точно такава музика опитвам да правя и аз. С много мелодия и хубаво рефрени, естествено и с много меланхолия. Все пак сме скандинавци, хе – хе.” (Не)изненадващи откровения, достойни за положително кимване. Все пак с миналия си диск Venus Doom финландците изненадващо пак демонстрираха по – тежък саунд. Моментно отклонение, защото за Screamworks идеята е друга: „Този път основно вдъхновение ми бяха Depeche Mode от времената на Violator. Също и Duran Duran. Намирам ги за наши по - големи далечни братовчеди. Красива и тъжна музика. Исках да сменя тяхното влияние  е с по – динамичен рок от сорта на The  Cult  и Guns N’ Roses. Още в началото Screamworks пое в такава посока.Обикновено преди да започнем да пишем материала, нямаме и понятие как ще звучи той. Обаче след като създадем 3 – 4 песни, и вече от само себе си се вижда в каква насока тръгват нещата. Така правим всеки път. Тъй че…Да, макар и не съвсем в началото, още в ранен стадий имахме визия за Screamworks.”

Ville спира за миг, пали следващата си цигара и продължава: „Никога не създавам песни, когато съм щастлив. Не че не обичам да съм в добро настроение, напротив, но тогава не мога да правя хубава музика. При мен нещата стоят така: когато имам някаква неясна тревога или нещо ме натъжава, но не мога да го изкажа с думи, тогава хващам китарата и нещата се получават. Това е някакъв вид психотерапия за мен, така освобождавам напрежението.” Изворът на вдъхновение е разкрит. Много музиканти черпят креативна енергия и  от природата или най - различни дистанции.Планините, замръзналите езера, далечният Изток, пирамидите и прочие. Как стоят нещата при HIM, все пак са обиколили по-голямата част от планетата? Рязко и с мигновена убеденост, Ville споделя: „Оу, при мен няма такова нещо. Най – много на някакво подсъзнателно ниво да ми влияят.Аз пиша музика бавно, често започвам парчето в един град, а го довършвам в друг или направо в различна страна.Естествено може би, защото сме свикнали, но най – уютно се чувстваме във Финландия, в центъра на целия вятър и студ, хехе. Там написахме по – голямата част от материала, а после летяхме за Лос Анджелис, където беше нечовешка жега. Този път почти не ми остана време да се шляя насам – натам., защото през цялото време бяхме в студио, а там на помощ имахме и един климати, освен Matt, хехе.” Става въпрос за продуцента Matt Squire, работил по албумите на Taking Back Sunday, The Used и разни други новоизлюпени щатски сензации. Няколко думи за Matt: “Работлив, скромен и креативен. Не се бърка в работите на групата. В смисъл – никога няма да тръгне да те обработва да сменяш звученето из основи. Той приема избора на групите и винаги всичко се оформя около скелета на демо записите. Тепърва ще се шуми за него, сигурен съм. Той знае как се прави съвременен, добре звучащ рок албум.”

След като завършите този абзац и прочетете ревюто по – нататък в списанието, сами ще решите дали трябва да чуете новия албум на HIM. Ville Valo се кълне, че по него е работене по 16 часа на ден, нон – стоп, в продължение на два месеца.Нерядко човекът, смачкан от записите, ляга направо на дивана в студиото и само след два часа сън, изгърбен от „неудобното легло”, започва записите пак отначало. Затова трудно може да се спори – Screamworks не е „спонтанен” албум, по него е работено доста. Както и по стандартната тема за любовта, която сякаш при HIM няма край…

 

transcript: smile-reni