Стихотворение на The Spookie

Затвор
>
Злочест затворник съм в тоя свят жесток, греховен,
самотата в мой пръв приятел се превърна.
Не усештам вече докосването на полъха любовен,
тъмнината ми се усмихна и нежно ме прегърна.
>
Мечтите ми от, любов ранени, в златна пепел тлеят,
в гробище пусто сред грехове и злини бавно погиват.
Устните ми веч не ще почувстват какво е да се смеят,
кристалните реки от очите ми не ще спрат да се проливат.
>
Решетките, на затвора мой, никой неможе да разбие,
да счупи тежките окови на моето сърце смразено.
Само пламъка на надеждата, че то някога пак ще забие,
го стопля и то пак мечтае, от пепелта възкресено!
----------------------------------------------
Целувка
>
Гробовна целувка идваща от тъмнината на нощта
с нежна болка изгаря душата ми ледено-кристална.
Аромат на страдание и грехове, обвит в красота,
вплита костеливи пръсти в моята мечта сакрална.
>
Ангелски крила, от злоба и печал, ме подслоняват
от неспирните порои на твоите сълзи лъжовни.
До мен достига шепота на ангелите, които пеят
на любовта реквиема с думи жестоки и греховни.
>
Тъмнината е само около мен, в неините обятия съм аз пленен.
От целувката тежко аз ранен, чувам зовът далечен на моя гроб студен.
----------------------------------------------
Къде си ти сега?
>
"Къде си ти сега" шепне моята душа
и страда тежко болна тя от самота.
"Къде си ти сега" сърцето ми мълви
и с черни кърви от лютата си рана кърви.
>
Без теб очите ми виждат само тъмнина,
ръцете ми докосват само безплътна празнина.
Без теб устните ми вкусват само отрова,
а сърцето ми ранено започва да умира.
>
Искам отново да вплета пръсти в косата твоя,
да докосна с длан лицето ти мила моя.
Искам пак да заспиваме лице в лице
и отново да пламне огъня в моето сърце.
----------------------------------------------
Зима в мен
>
Малки снежинка падат от небето сиво,
но не виждам аз чистата им белота.
Докосват ме не нежно и мило,
но не усещам смразяващата им красота.
>
Пайжина от скреж смразява ми сърцето,
в ледени кристали душата ми се превръща
сини багри обрисуват ми лицето
и студа все по силно ме прегръща.
>
Изгасва и последното пламъче надежда в мен.
Пак поглеждам към снимката твоя
и идва пак в мене спомене все по-бледен.
Студа ме обвива, а ти си далеч мила моя.

Сърце на злото

Сърцето ти е гроб студен,
нощ тъмна и потайна,
поглед мрачен в черен ден,
смърт пуста и безкрайна.
Лежи то в ковчега леден
вкаменено, за мен остава тайна.

Черна роза е твоето сърце,
поникнала над гроба мой.
Сълзи се стичат по студеното лице,
напояват розата с лъжи порой.
Нежно докосвам я с ръце,
но тя раздира ме с бодли безброй.

В мрачните коридори се изгубих,
бродейки в сърцето ти ден след ден.
В тази гробница себе си погубих,
погубих всичко свято в мен.
В сърце на злото аз се влюбих,
сега съм на пайжина от грехове в плен.
***
Убиваща любов

Посегни с ръка, докосни ме,
нека болката да спре.
Отвори очи, с поглед изпии ме,
нека мъката в мен умре.

Устни рубинени в мене впий
и жадно любовта ми пий.
Пий с греховна жажда на вампир
и сърцето ми ще види мир.

С косици златни, от коприна,
заплети ме, запали ме, изгори ме.
В адска клада ще загина,
протегни ръка, докосни ме, спаси ме.

Само целувката твоя може
да ме спаси от кръста,
под който ще лежа в студено ложе,
покрит в забрава и шума гъста.
***
Ледена прегръдка

Под огъня пламтящ на звездното небе
седиме двама с теб ледено студени.
В прегръдка мъртвешка, вледенени,
на любовта в ковчега, лежиме нежно.

Ти си парещото слънце - аз бледата луна,
огъня блестящ си - аз съм водата дълбока.
Ледената ни прегръдка е рана жестока,
пронизваща стрела в сърцето на сърна.

Блестят твоите очи с пламък нежен,
вихрушка зла от ледени кинжали.
Дали сърцето ти за мене пак ще жали,
със златен пламък в погледа ти снежен?
***
Пандора

Не вярвам аз и в дявола и в бога,
но боговете мои имат силна воля,
с нея да се боря аз немога
и на тях се кланя и се моля.

Жезълът на любовта развяха
боговете на моето небе,
с магия страшна ме прокълнаха -
дадоха ми тебе.

Дар божествен за мен си ти,
но като кутията на Пандора -
караш душата ми да лети,
но в злини, а не в простора.

Знам, че любовта ти е прокоба
и за нея ще горя в ада.
Ала не се страхувам аз от гроба,
горя ли с тебе в нежна клада.

Знам но стискам силно твоята ръка
и вярвам на лъжите в твоето лице.
Безмълвно следвам те в мрака
и с всяка стъпка гине моето сърце.

От тебе за последна глътка
на всичко съм готов,
дори да прекося на Стикс водите с лодка.
И това ако не е любов?!

The Spookie